Реймънд Хури - Последният тамплиер

Усети как мускулите му се стягат. И когато се осмели отново да погледне навън, видя, че един от мъжете вади от колана си голям нож.

Мартин се озърна отчаяно, надявайки се да открие някакво оръжие. Точно в този момент дочу шепот откъм задната врата. Плъзна се леко, притисна ухо до нея и се заслуша. Видя как желязното резе на вратата се вдига и веднага притисна гръб о стената. Вратата се отвори с леко проскърцване.

Когато първият от мъжете пристъпи предпазливо вътре, Мартин го сграбчи, изби ножа от ръката му и го запрати към каменната стена. После срита вратата точно в носа на втория мъж и притисна ръцете му. Грабна светкавично падналия нож, скочи върху замаяния мъж, повдигна главата му и го заколи с един замах.

Измъкна острието от жертвата си и остави тялото му да се свлече бездиханно на земята. После се обърна точно навреме, за да види как първият от нападателите се изправя на крака. Мартин скочи напред, ритна го обратно на пода, вдигна ножа и го заби в гърба на човека.

Със светкавична бързина събра каквато храна успя да намери и я пъхна в някаква торба. После се измъкна през задната врата, мина тихо през града и накрая откри пътеката, по която беше слязъл от планината.

Не им трябваше много време, за да го настигнат. Бяха четирима, може би петима, ако се съдеше по гневните им гласове, които ечаха в призрачната гора.

Когато Мартин достигна билото, където бяха пренощували, от мрачното небе вече се сипеха ситни снежинки. Погледът му отново падна върху скалните пукнатини, който бе зърнал преди, и в главата му зазвучаха напътствията, които той самият бе дал някога на своите другари. Най-важното от всичко бе писмото на Емар. С разтуптяно сърце той огледа очертания от самата природа широк кръст.

Даде си сметка, че никога няма да забрави това място.

С помощта на ножа, който още пазеше, той изрови основата на скалата, извади оттам няколко камъка с големината на човешки юмрук, след което пъхна увитото в кожа писмо в дупката. После върна камъните на мястото им и ги наби плътно с ботуша си. Накрая продължи да се катери нагоре, като не правеше никакви опити да прикрие следите си.

Не след дълго виковете на мъжете, които го преследваха, започнаха да се губят сред тътена на близкия водопад. Но когато Мартин стигна до мястото, където бяха нощували, от Хю нямаше и следа. Обърна се и зърна преследвачите си, които вече се виждаха съвсем ясно. Наистина бяха петима. Колоната завършваше лечителя, който го беше предал така безочливо.

Мартин грабна меча си и продължи да се катери към билото на хълма, от който се спускаше водопада. Беше решил именно там да ги изчака.

Мъжът, който водеше групата преследвачи, беше по-млад от тях и ги бе изпреварил значително. Без да си прави труд да чака другарите си, той се спусна върху рицаря с една вила. Мартин се изви леко, после замахна с меча си и преряза ръката, която държеше вилата така, сякаш беше сирене. Тялото на мъжа продължи да се тресе по инерция. Мартин се приведе, метна мъжа на рамо и го запрати надолу в пастта на водопада.

Писъците на младия мъж все още отекваха в ушите на рицаря, когато го връхлетяха още двама мъже. Въпреки че бяха по-стари и по-уморени, бяха по-добре въоръжени. Първият носеше къс меч, който започна да върти във въздуха пред очите на Мартин. Но за опитен рицар като него това си беше детска игра. Последва краткотрайна размяна на удари, през която рицарят парира бързо удара на неопитния мъж и изхвърли меча от ръката му. С обратния замах на своя огромен рицарски меч Мартин разцепи рамото на мъжа и ръката му увисна.

Младият рицар се дръпна назад, за да избегне напора на третия нападател. Подложи му крак и го спъна. Мъжът падна на колене и Мартин стовари дръжката на меча си върху главата му. После обърна меча си и със замаха на опитен екзекутор лиши тялото от главата му.

Погледна надолу и зърна лечителя, който се препъваше надолу по пътя, откъдето беше дошъл. Точно в този момент рицарят почувства остра болка в гърба си. Обърна се и видя, че вторият мъж, когото беше обезоръжил, е докопал със здравата си ръка вилата на младежа и сега от зъбците ѝ капеше кръв. Мартин направи няколко неуверени крачки напред, превит от болка. Но все пак събра сили, извъртя се рязко, замахна с меча и отсече главата му.

После застина на място. Усети, че върху него бавно се спуска покрова на немощта. А после над тътена на водопада се извиси някакъв звук. Въпреки огромната си болка, Мартин се извъртя. Към него тичаше последният от преследвачите му, стиснал в ръка стар, ръждясал меч. Мартин вече беше изгубил прекалено много сили, за да реагира достатъчно бързо. Но преди нападателят да стигне до него, от близкия шубрак изскочи Хю. Мъжът го забеляза, обърна се, сграбчи меча си с две ръце и го заби право в гърдите на стария моряк.