Реймънд Хури - Последният тамплиер

Изпълнена с огромна благодарност, Тес се нахвърли върху него и за нейна огромна изненада започна да гълта с почти вълчи апетит.

Горещата вана, която си взе после, стори чудеса за скованото ѝ все още тяло. Мавромарас смени превръзката на ръката ѝ. Дълбоките рани изглеждаха така, сякаш щяха да я придружават цял живот. После, въпреки любезните настоявания на домакините ѝ да си легне, прекара остатъка от вечерта до леглото на Райли.

Някъде към полунощ изтощението най-сетне я повали и тя се върна в стаята си. Легна и веднага потъна в непробуден сън, отпуснала глава между двете стари възглавници.

На следващата сутрин Тес се чувстваше вече достатъчно силна, за да се опита да излезе от къщата и да пораздвижи скованото си тяло. Вятърът продължаваше да духа, макар че дъждът беше понамалял. Реши, че една кратка разходка ще ѝ се отрази добре.

Навлече новите си дрехи и надникна при Райли. Както винаги, Елени беше там и масажираше нежно крака му. Скоро се появи и Мавромарас, за да го прегледа. Каза ѝ, че състоянието му продължава да е стабилно, но няма някакво особено подобрение. Обясни ѝ, че при подобни състояние подобрението обикновено не е постепенно. Случва се почти изведнъж. В един миг той може да е в безсъзнание, а после, ако му е писано да излезе от комата, просто ще се събуди.

Лекарят сподели, че трябва да отиде на посещение при друг пациент в другия край на острова, но я успокои, че след два-три часа ще се върне. Тес го попита дали може да го изпрати до колата. Той кимна.

- Тази сутрин ми се обадиха от болницата в Родос - каза ѝ той, когато излязоха на стъпалата. - Казаха, че утре ще могат да долетят при нас.

Въпреки че преди Тес нямаше търпение да откарат Райли в по-добра болница, вече не беше толкова сигурна, че това е най-правилното решение.

- Знаете ли, докторе, мислих много по онова, което казахте. Убеден ли сте, че трябва да го откараме там?

Лицето на доктора се озари от блага усмивка.

- Честно да ви кажа, това зависи само от вас. Болницата в Родос е много добра. Познавам и завеждащият отделението там. Уверявам ви, че ще се грижат за него. - Неувереността по лицето ѝ явно е била пределно видима, защото той побърза да добави: - Но не се налага точно сега да вземаме решение. Нека първо видим как ще се чувства утре и тогава ще решим.

Тръгнаха надолу по улицата, заобикаляйки две огромни локви вода. Дори и под това мрачно небе гледката беше зашеметяваща. Ред след ред къщички в неокласически стил, боядисани в топли, пастелни тонове, обяздваха стръмния хълм по цялото му протежение, чак до пристанището долу. Повечето от тях бяха с триъгълни фронтони и покриви от червени керемиди. От двете страни на уличката водата в препълнените канавки се спускаше към стръмните стълби, които отвеждаха надолу по хълма. Свъсеното небе отгоре все още изглеждаше готово за ново нападение над света.

- Кошмарна буря беше - отбеляза замислено Тес.

Мавромарас вдигна очи към облаците и каза:

- Да, беше много по-лошо от всичко, което хората в този град помнят, дори и най-старите сред тях. Особено за това време от годината...

В съзнанието на Тес изникна спомена за бурята, която бе връхлетяла галерата „Фалкън Темпъл" преди толкова много векове, и почти на себе си промърмори:

- Божие дело!

Лекарят я изгледа с леко наклонена глава, очевидно изненадан от реакцията ѝ.

- Може би - кимна той. - Но ако държите да разглеждате нещата в подобен стил, бих казал, че е по-скоро чудо.

- Чудо ли?

- Разбира се! Цяло чудо е, че вие и вашият приятел бяхте изхвърлени на нашия остров. Малко по-нагоре на север и щяхте да се озовете на турския бряг, който точно в този регион е скалист и напълно пуст. Градовете са чак в другия край на полуострова. А малко по-нататък на юг щяхте напълно да пропуснете острова, да бъдете отнесени в Егейско море... Вече трябва да тръгвам. Следобед ще се върна.

Но на Тес не ѝ се искаше да го пусне веднага. В присъствието на този човек имаше нещо топло, успокояващо.

- Има ли нещо, с което мога да му помогна? - попита тя.

- Приятелят ви е в добри ръце. Моята съпруга е превъзходна медицинска сестра и макар че нашата болница въобще не прилича на онова, с което сте свикнали в Америка, доверете ми се, че ние имаме богат опит с всякакви рани и травми. Дори и за малък остров като нашия се случва доста често хората да пострадат. - Замълча, замисли се, а после я погледна и попита: - Говорихте ли вече с него?

- Да говоря с него ли?! - изуми се Тес.

- Естествено! Трябва да го направите! Говорете му. Вдъхновете го, дайте му сила! - изрече докторът с почти бащински тон. После поклати усмихнато глава и допълни: - Сигурно сега си мислите, че сте попаднали на някакъв дребен провинциален вещер. Гарантирам ви обаче, че случаят не е такъв. Медицинските изследвания са напълно категорични по този въпрос. Само защото даден човек е в кома не означава, че не чува нищо. Просто не може да отговори... засега. - Замълча, а в очите му проблеснаха надежда и съчувствие. - Говорете му! И се молете да стане чудо!