Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

- В багажника на първата кола също е имало човек.

Делпиеро се обърна към един от колегите си. Последва кратка, но напрегната размяна на реплики, която подсказа, че този факт ги е сварил неподготвени.

- Вие откъде знаете? - обърна се накрая към него Делпиеро.

- От мъжа, който беше с мен.

- А човекът в багажника - кой е бил той?

- Бехруз Шарафи. Истинският.

- Значи професорът, който беше с вас...

- Оказа се, че е измамник - промърмори Райли и в гърдите му се надигна познатият гняв. Забеляза, че Делпиеро и колегите му също са изненадани от неочаквания обрат.

- Значи сте довели... терорист във Ватикана, без въобще да сте наясно със самоличността му? - извиси глас началникът на ватиканската полиция.

- Нещата не са толкова прости - отговори Райли. - Беше ми съобщено, че трябва да го въведа в Тайния архив, иначе жената, която е в другата стая, ще бъде убита. Копелето изигра отлично ролята си. С ресурсите, с които разполага, за него въобще не е било проблем да се снабди с документи на името на Шарафи, които щеше да ми покаже, ако ги бях поискал. Признавам, че успя да ме измами. Аз просто се опитах да спася живота на Tec Чайкин!

- Но в крайна сметка убихте трима и ранихте десетки други - саркастично допълни Делпиеро.

Думите се забиха като кинжал в гърдите на Райли. Дъг Тилдън долови ада, през който минаваше колегата му, и реши да се намеси:

- С цялото ми уважение, инспекторе, смятам, че се налага първо да чуем фактите, преди някой от нас да каже нещо, за което после може да съжалява.

- Съгласен съм! - избоботи нечий глас зад тях.

В стаята се бе появил кардинал Мауро Бруньоне, следван плътно от монсеньор Франческо Бесконди. Шон осъзна, че няма сили да ги погледне в очите.

- Налага се да разберем всички факти! - отсече кардиналът. - Агент Райли, защо не споделите сега онова, което ни спестихте при първата ни среща?

Райли усети, че нещата неимоверно се усложняват.

- Ще ви кажа всичко, което знам, макар да се опасявам, че и самият аз не знам особено много. Смятам, че е най-добре да чуем и разказа на госпожица Чайкин, която е в другата стая.

- Тогава да я поканим тук - предложи кардиналът.

- Не съм сигурен, че има сили за това - промърмори Райли.

Кардинал Бруньоне го изгледа с присвити очи:

- Ами да я попитаме! Какво ще кажете?

11

- Всичко започна в Йордания - заразказва Tec. - Бях там с още един археолог - Джед Симънс. Той прави разкопки край Петра със спонсорството на университета „Браун"... - Замълча. Напомни си, че трябва да се придържа към най-главното. - Както и да е. Та един ден се появи онзи ирански историк, който познавал някакъв, който пък познавал Джед.

- Бехруз Шарафи - вметна Райли.

- Точно така - кимна Tec. - Та Шарафи се нуждаеше от помощ при разчитането на някакъв документ. Негов познат го насочил към Джед. Макар че работата на Джед край Петра включваше единствено набатейската история, той всъщност е един от най-големите специалисти в света по въпросите на тамплиерите. Тъкмо затова и аз бях там.

Кардинал Бруньоне хвърли бърз поглед към Райли. Очевидно за него всичко започваше да си идва на мястото.

- Госпожица Чайкин е археолог - обясни на останалите Райли. - По-скоро бивш археолог, днес е известна писателка. Първата ѝ книга беше посветена на тамплиерите.

- Исторически трилър - уточни Tec, забелязвайки реакцията на Бруньоне. Очевадно кардиналът бе добре запознат с въпросния трилър.

- Ако не се лъжа, книгата беше приета много добре - отбеляза той, оглеждайки я внимателно.

- Така беше - кимна с благодарност тя, но и с известно неудобство. Веднага разбра, че Бруньоне е напълно наясно с истината, която се криеше зад художествената измислица. Напомни си, че не е сторила нищо лошо – беше се придържала изцяло към онова, което си бяха обещали с Райли - да не споменават и думица за случилото се в онази страховита буря на гръцкия остров. Ала това не означаваше, че не може да използва нещата, които бе преживяла и които беше открила за тамплиерите, като основа за своя роман.

Кардиналът задържа погледа ѝ за няколко неловки секунди, след което кимна:

- Слушаме ви!

- Оказа се, че Шарафи е открил нещо в Националната библиотека на Истанбул, в старите османски архиви. По онова време живеел в Истанбул. Преместил се там от Техеран и преподавал в тамошния университет. И като експерт по суфизма през свободното си време изучавал документи от онзи период. Впрочем, самият той беше суфи. - Пое си дълбоко дъх, за да се концентрира, и допълни: - Всъщност това било идеалното място за този вид изследвания, защото именно там е започнало всичко - в Турция от XIII век, с Руми и неговите поеми.