Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

Епископът го огледа внимателно и се усмихна. Между тънките му устни се показаха изгнили и изпочупени зъби, които си бяха лика-прилика с костите, които купуваше. Споразумяха се за следващата си среща, когато щеше да стане размяната, след което старецът се изправи и напусна пивницата.

Конрад се усмихна самодоволно, прибра костите и се провикна да му донесат гарафа бира. Загледа се в главната зала, пълна с търговци, аристократи, обикновени люде и проститутки, напиващи се рамо до рамо, смеещи се, подхвърлящи си весели закачки на простонароден италиански - местния говор на Галата.

Каква промяна от аскетизма на предишния му живот като воин монах от Ордена на бедните войници на Христа и Храма на Соломон - тамплиерите.

Усмихна се. Този град се оказа добро място за живеене. Беше го приел и му бе позволил да си създаде нов живот, което не беше лесна работа. Не и след премеждията и нещастията, сполетели него и братята му, не и след като всички те бяха превърнати в преследвани зверове. Но сега нещата бяха потръгнали. С всяка следваща поръчка репутацията му растеше. А най-голяма наслада му доставяше, че трупа богатството си на гърба на онези, които причиниха кончината на неговия орден. Обираше здраво пасмината, заради която в крайна сметка се бе озовал в Константинопол.

Проблемите му започнаха преди близо две десетилетия с падането на Акра през 1291 година - в битката, при която Конрад и неговите братя тамплиери изгубиха последната християнска твърдина в Светите земи и която доведе до масовите арести през 1307 година, ръководени от френския крал и папата, които унищожиха и разграбиха богатствата на ордена. Стотина години по-рано Царицата на всички градове също бе изживяла своя черен миг - през 1204 година, когато армията на папата след близо едногодишна обсада я подложи на поголовна сеч. Улиците на Константинопол потънаха в кръв до глезените. Пожарите изтриха от лицето на земята една трета от сградите. А онова, което оцеля от огнената паст, бе ограбено и изтърбушено. След невиждания погром всеки, който можеше да си го позволи, напусна града. Някогашният световен търговски център и дом на божия представител на земята - императора, Новият Рим, беше превърнат в развалини.

Но завоевателите му не се бяха радвали на успешно владичество. Първият император на Латинската империя - Балдуин, беше заловен от българския цар Калоян по-малко от година след като се бе възкачил на престола. Българите го бяха захвърлили в една пропаст, където, както твърдеше легендата, живял още три дена. Не по-добра бе и съдбата на приемниците му, успели да задържат столицата не повече от пет десетилетия.

Византийският император, превзел обратно града през 1261 година - Михаил VIII, се бе заел да възвърне предишната му слава. Възстановяваше дворци, църкви, улици, болници, училища. Но реалността бързо сложи прът в колелата на амбициите му. И най-вече - оскъдният бюджет. Византийската империя вече не беше някогашната. Владетелите ѝ получаваха само нищожна част от данъците и митническите налози, които някога бяха пълнили императорската хазна. По източните ѝ граници турците не се уморяваха да късат нова плът от и без това раздробената и омаломощена империя. В града непрекъснато прииждаха бегълци от завладените провинции - все люде без пукната пара и без никакви надежди. Настаняваха се в претъпканите гета и по сметищата, превръщайки се в допълнително бреме за изнемощялата икономика.

Хаосът и безредиците бяха добре дошли за Конрад. Анонимността, която му предоставяше градът, за него беше като манна небесна. А и тук човек можеше да направи добри пари, стига да знаеше къде да ги търси - в джобовете на лековерните духовници, които се тълпяха в Константинопол от църквите и катедралите на богатия Запад.

Константинопол може и да бе лишен от всичко по-ценно още преди сто години, но все още продължаваше да е истинска съкровищница на свещени реликви - десетки и стотици, разпръснати из целия град, скрити в многобройните му манастири и църкви. Реликвите бяха невероятно ценни за свещениците от Западна Европа. Всяка църква издигаше неимоверно статута си, ако разполагаше с реликва от Светите земи. Така вярващите нямаше да предприемат дългите и невероятно скъпи поклоннически пътешествия по суша и море, за да видят и дори да докоснат кост на мъченик или треска от Христовия кръст. Именно поради тези причини свещениците се тълпяха в Константинопол.

И точно тук се появяваше Конрад - готов да им опразни кесиите срещу стоките, които предлагаше. В повечето случаи те бяха фалшиви. Но като добър търговец той знаеше, че всичко е в представянето. Инвестирай в правилната опаковка, подготви си хубава история и ето че купувачите ще се редят на опашка за отломък от Трънената корона или фрагмент от робата на Дева Мария.