Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

Извади от джоба си спринцовка и шишенце с някакво лекарство. Пъхна иглата в гумената капачка, изтегли част от безцветната течност в спринцовката, натисна буталото за първата струя, а после я заби в ръката на Симънс.

Археологът го наблюдаваше втренчено, без да казва нищо. Само кимна и сведе очи към древната книга, безмълвно проклинайки деня, когато бе разбрал за нея.

10

Закътана в двореца на трибунала зад катедралата „Свети Петър", централата на ватиканската жандармерия вреше и кипеше. Из огромните коридори на средновековната сграда ехтяха забързани стъпки, звъняха телефони и се раздаваха гръмогласни заповеди. Целият този хаос болезнено отекваше в съзнанието на Tec Чайкин.

Беше доведена тук от Райли и няколко карабинери, които я извадиха от колата и я оставиха в една от чакалните. После се появиха двама лекари, за да я прегледат. Оказа се, че е обезводнена и останала без сили от глад, но все пак е здрава. Дадоха ѝ някакви напитки и лекарства, а един полицай беше изпратен да ѝ донесе чисти дрехи и силна храна.

Погледна към Райли, който в момента разговаряше с лекарите от Бърза помощ. Усетил погледа ѝ, той се обърна и ѝ се усмихна. Приближи се до нея.

- Как се чувстваш?

- Доста по-добре, отколкото в онзи проклет ковчег - усмихна се тя.

- Ще те изкарам оттук веднага, щом мога. Казаха, че ще ти осигурят стая и легло.

- Трябва ми телефон. Искам да се обадя на Ким и на мама.

Той й подаде своето блекбъри:

- Кода за отключване го знаеш.

- О, да - кимна тя и по лицето ѝ отново се разля лека усмивка.

Нечий глас нахлу рязко в стаята:

- Райли!

На прага беше застанал Дъг Тилдън, официалният представител на ФБР в Рим - висок мъж със сресана назад посребрена коса и елегантни очила. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне.

- Трябваш ни! - делово произнесе Тилдън. - Очакваме те.

Райли му кимна и се обърна към Tec:

- Ще бъда в съседната стая.

- Няма проблеми, върви.

Той се изправи на крака, но тя хвана ръката му и го притегни обратно надолу.

- Съжалявам. Нямах представа, че...

Очите ѝ се впиха в неговите, а после го придърпа още по-надолу, докосна нежно устните му със своите и прошепна:

- Благодаря ти, че ме намери!

Той се усмихна. Облекчението беше взаимно. Изправи се и излезе в коридора.

- В голяма каша ни забърка - отбеляза Тилдън, докато двамата вървяха към кабинета на главния инспектор. - Защо не ни предупреди? Можехме да помогнем!

Дъг Тилдън беше официален представител на Бюрото в Рим, отговорен за всички операции на ФБР в Италия, както и за връзките на агенцията си с полицейските власти в Южна Европа, Близкия изток и англоговоряща Африка. Нямаше съмнение, че бе свикнал да се справя с кризи от всякакъв характер, но тази като че ли надхвърляше всички останали. Присъствието му изобщо не улесняваше положението на Райли. Бяха се срещали и преди, когато двамата работеха по една съвместна задача заедно с Агенцията за борба с наркотиците. Тогава мисията завърши трагично - точно както и днешната. И в двата случая се бе стигнало до смъртта на невинни граждани, въпреки че при онзи случай Райли собственоръчно беше дръпнал спусъка.

- Знаеш как стават понякога нещата, Дъг - вдигна рамене Райли.

- Освен това залогът е била Tec, нали?

Райли го изгледа многозначително.

Тилдън се задоволи само да кимне недоволно и промърмори:

- Е, радвам се, че поне си обявил мисията си като изцяло лична. Ще ми спести част от неприятностите.

- Всичко, което сторих до този момент, е за моя сметка.

Тилдън го изгледа косо:

- Разбирам. Но поне не усложнявай нещата, когато влезем там, става ли?

- Имам ли нужда от адвокат?

- Вероятно - изсумтя Тилдън. - Стига, разбира се, да ти позволят да се измъкнеш жив оттук.

Ако трябваше да съди по погледите, които му хвърлиха Джани Делпиеро и другите двама мъже в стаята, последното май наистина не изглеждаше сигурно.

Главното ченге на Ватикана побърза да представи колегите си на Райли - единият се оказа от антитерористичния отряд на държавната полиция, а другият - от италианското разузнаване. После разтвори многозначително ръце:

- Преди час ви оставих с монсеньор Бесконди и вашия професор, като ви казах, че ако имате нужда от нещо, аз съм насреща. Така ли ни се отплащате за щедростта?

Тъй като не разполагаше с отговор на този въпрос, Райли само попита:

- Втората бомба обезвредена ли е?

- Успешно.

- Какви са пораженията от първата?

- Трима мъртви, над четиридесет ранени, двама от тях - критично. Това е информацията, с която разполагаме засега.