Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

Неговата дума! Изскърца със зъби от безсилие, но нямаше друг избор.

- Добре. Но искам и онзи телефон, който държиш!

Иранецът се замисли за момент, а после сви рамене и отговори:

- Звучи справедливо.

Психопат да говори за справедливост! Райли настръхна. Положи големи усилия, за да се овладее и да мисли трезво.

- Добре. Ето как ще играем играта - каза той. - Оставяш телефона на земята, казваш ми в коя кола е тя и къде е паркирана. Аз също ще оставя книгата на земята. После се отдръпваме, стъпка по стъпка, и тръгваме в кръг. Бавно. Ти вземаш книгата, аз - телефона.

- А после?

- После ти може би се измъкваш. За известно време. Но бъди сигурен, че рано или късно ще те пипна! - просъска през зъби Райли, без да откъсва поглед от него. Искаше да запамети всяка подробност от лицето на този мръсник.

Бомбаджията го погледа мълчаливо няколко секунди, сякаш обмисляше за последен път плана, и накрая изрече.

- Тя се намира в едно беемве.

И вдигна ключовете, разклащайки ги презрително.

- Тъмносиньо. С регистрационен номер от Бриндизи. Паркирано е край портите „Петриано".

Дотук се връзваше напълно. „Подсигурителна мярка", както се изрази мръсникът. В случай че излязат през другия вход на Ватикана.

Мъжът вдигна ключовете за момент, а после се обърна и ги хвърли през рамо. Приземиха се в храстите встрани от полянката. Изгледа презрително Райли, по лицето му заигра самодоволна усмивка, а после вдигна и телефона и рече:

- Мисля, че ще имаш нужда и от това!

И го захвърли в същата посока.

Сърцето на Райли се сви, докато наблюдаваше как телефонът се завърта няколко пъти във въздуха, а после се приземява на същото място като ключовете, между две пейки. Замръзна на място, очаквайки да чуе издайническия далечен гръм. Слава Богу, не последва взрив.

- Хвърли книгата и върви ги вземи - подкани го мъжът и посочи гневно към края на полянката.

Райли се поколеба. Знаеше, че не е в състояние едновременно да държи тежката книга и да заобиколи бомбаджията, за да вземе телефона. Иранецът без проблеми щеше да го повали. Захвърли кодекса толкова далече от психопата, колкото успя. А после се спусна за телефона.

Бомбаджията също се втурна напред. Двамата се спуснаха към плячките си, но без да отлепят очи един от друг. Райли едва овладя импулсивното си желание да се хвърли върху него, но знаеше, че няма право да го направи. Не и ако не искаше да обрече Tec на сигурна смърт. Затова продължи към първоначалната си цел и само след части от секундата зърна телефона. Хвърли се напред и се загледа в него с надеждата, че мръсникът наистина не е задействал бомбата. А после се обърна.

Иранецът беше изчезнал. Както и книгата.

8

Райли се движеше на автопилот, неспособен да контролира тялото си. Сега имаше само една цел и нищо не бе в състояние да го спре.

Изкатери се по хълма и нахлу с гръм и трясък в градината на хотела, стряскайки изисканите му гости. Хукна напред към входа, моментално фиксира едно такси, което тъкмо качваше елегантно облечена двойка, безцеремонно избута хората и се намърда в колата.

- Ватикана, портите „Петриано"! - заповяда на шофьора. Раздразнен, таксиджията се опита да го „поздрави" на италиански, но не успя да изрече и две думи, когато агентът завря картата си от ФБР под носа му, посочи напред и изрева: - Ватикана! Веднага! Тръгвай!

Бяха стигнали на около половин километър от площад „Свети Петър", когато трафикът се сгъсти и накрая стана невъзможен.

Целият район беше обзет от паниката, причинена от избухването на бомбата. Полицаите разпъваха защитните си кордони и изтикваха уплашените туристи от района. Таксита и колони туристически автобуси огласяха с клаксоните си улиците, опитвайки се да се промъкнат. Кубето на катедралата тъмнееше от черния пушек след експлозията.

Райли напусна таксито и започна да си проправя път през яростния наплив от коли и хора. Забеляза един знак, който сочеше към входа „Петриано", и тръгна по тясна уличка, която се задушаваше от тълпите бягащи туристи.

По някое време спря, за да си поеме дъх. Портите се намираха на не повече от сто метра. До тях се стигаше през паркинг. Сърцето му заби лудо.

Тъмносиньо беемве с регистрационен номер от Бриндизи. Трябва да е някъде тук.

Тъкмо се насочи към паркираните коли, когато едно ченге застана пред него и занарежда нещо на италиански. Райли го избута спокойно настрани и продължи напред. Ченгето го сграбчи за ръката и пак започна да му крещи нещо. Райли бръкна в джоба си, за да му покаже документите си от ФБР, но спря - спомни си, че нямаше право да ги използва тук. Вероятно вече бе включен в списъка на най-издирваните престъпници. Вдигна очи към полицая, който като че ли усети колебанието му, и се усмихна.