Харлан Коубън - Няма втори шанс

Имам и по-малка сестра, Стейси, която може да се нарече или „злоупотребяваща с наркотици“ (както е официалният термин), или „шемет“ (което е по-точното). Понякога разглеждам старите снимки отпреди удара на баща ми — онези на младото ни сплотено четиричленно семейство — с рунтавото ни куче, изрядно подстриганата дворна ливада, баскетболното табло и отрупаното с въглени барбекю. Търся признаци на бъдещето в усмивката на сестра ми с двата липсващи предни зъба, сянката на истинската й същност, някакъв намек за лошо предчувствие. Но нищо подобно не съзирам. Все още държим къщата, но тя е като декор на стара съборетина. Татко е още жив, но откакто получи инсулта, всичко се разпадна като празна яйчена черупка. Особено Стейси.

Стейси нито дойде да ме посети, нито се обади, но вече нищо, което тя прави, не ме изненадва.

Най-сетне мама извърна лице към мен. Стиснах малко по-силно избелелия Оскар, при което ме връхлетя нова мисъл — пак си бяхме само четиримата. Татко до голяма стенен вече беше зеленчук. Стейси беше изпразнена черупка, погубена. Пресегнах се и улових ръката на мама, усещайки както топлината, така и загрубялата й кожа. Останахме така, докато вратата не се отвори. Същата сестра се облегна на стената.

Мама се стегна и съобщи:

— Марк си играеше и с кукли.

— С фигурки на екшън герои — побързах да я поправя. Това бяха екшън фигури, а не кукли.

Най-добрият ми приятел Лени и жена му Шерил също се отбиваха в болницата всеки ден. Лени Маркъс е известен адвокат от нашумели съдебни процеси, макар че се занимава и с някои мои дребни дела, като онова, в което оспорвах издадения ми акт за превишена скорост, както и за наследството на къщата ни. Когато завърши и започна работа в областната прокуратура, приятелите и противниците му скоро му лепнаха прякора „булдога“ заради агресивното му поведение в съдебната зала. Някъде по средата на кариерата му всички сметнаха, че прякорът е прекалено мек за Лени и взеха да му викат „Куджо“ 3 3 Бесният санбернар от едноименния роман на Стивън Кинг. — Б.пр. . Познавам Лени още от началното училище. Кръстник съм на сина му Кевин. А Лени е кръстник на Тара.

Почти не спя. Нощем лежа, зяпам тавана, броя пиюканията на апаратите и се вслушвам в нощните звуци на болницата в отчаян опит да избягам от мислите за невръстната ми дъщеря и безкрайния списък от всевъзможни варианти. Невинаги успявам. Разбрал съм, че умът е бездънна черна дупка, населена със змии.

Инспектор Ригън ме посети отново заради нова насока в разследването.

— Разкажете ми за сестра си — подхвана той.

— Защо? — скокнах като попарен. И още преди да ми обясни, вдигнах ръка, за да го спра. Ясно. Сестра ми беше наркоманка. Набъркат ли се наркотици, със сигурност има и криминален елемент. — Да не би да са ни обрали? — запитах.

— Според нас не. Като че ли нищо не липсваше, въпреки че къщата е преобърната наопаки.

— Преобърната?

— Някой я е изтърбушил. Да имате идея защо?

— Не.

— Та разкажете за сестра си.

— Нали Стейси има досие при вас?

— Има.

— Не знам дали мога да добавя нещо.

— Май сте се отчуждили, ако правилно съм доловил?

Отчуждили? Отнася ли се това за Стейси и мен?

— Обичам я — произнесох бавно.

— Та кога я видяхте за последен път?

— Преди шест месеца.

— Когато се е родила Тара?

— Да.

— Къде?

— Къде я видях ли?

— Да.

— Стейси дойде в болницата — уточних.

— За да види племенницата си?

— Да.

— Какво се случи при посещението й?

— Беше друсана. Поиска да подържи бебето.

— А вие й отказахте?

— Точно така.

— Тя ядоса ли се?

— Почти не реагира. Когато е друсана, сестра ми става по-скоро апатична.

— Но вие я прогонихте?

— Казах й, че не може да бъде част от живота на Тара, докато не се изчисти.

— Ясно — произнесе се той. — Надявали сте се с това да я накарате отново да започне лечение?

За малко да се изсмея.

— Всъщност не.

— Не съм сигурен, че разбирам.

Чудех се как да му го кажа. Сетих се за усмивката й на семейната снимка, онази с липсващите предни зъби.

— Заплашвали сме Стейси и с по-страшни неща — поясних. — Истината е, че сестра ми няма да се откаже. Наркотиците са част от нея.

— Значи не храните надежда за излекуването й?

Никога не бих произнесъл това на глас.

— Не можех да й поверя дъщеря си — отвърнах. — Нека оставим нещата така.

Ригън се приближи до прозореца и погледна навън.

— Кога се преместихте в сегашното си жилище?