На вратата се звъни. Усещам как някой ме дърпа за крака. Да, това е Таша. Тя вече свикна напълно с присъствието ми в живота й. Децата се приспособяват по-лесно от възрастните. Рейчъл седи на канапето в другия край на стаята с подвити под себе си крака. Хвърлям й поглед и после поглеждам Таша, усещайки чудновата смесица от блаженство и страх. Те — блаженството и страхът — вървят ръка за ръка. Рядко едното дръзва да напусне другото.
— Ей сега, зайче — казвам й аз. — Ей сега отиваме да отворим вратата, става ли?
— Става.
Звъни служител от куриерската служба. Носи ни пакети. Аз ги внасям вътре и прочитам обратния адрес, при което сърцето ми се свива по познат начин. На малкия стикер пише, че са от Лени и Шерил Маркъс от Каселтън, Ню Джърси.
Таша вдига очи към мен.
— Подарък за мен?
Така и не разказах на полицията за Лени. И без туй няма доказателства освен собственото му признание. А то няма тежест в съда. Но не затова реших да мълча.
Подозирам, че Шерил знае истината. Мисля, че я знаеше от самото начало. Помня изражението й, когато стоеше на стълбите и как ни се сопна, когато с Рейчъл пристигнахме в дома им онази нощ. Сега се питам дали е било от гняв или от страх. Подозирам, че е било по-скоро последното.
Всъщност Лени беше прав. Той наистина го е направил заради мен. Какво щеше да се случи, ако просто си бе тръгнал от къщата? Не зная. Можеше да бъде още по-зле. Лени ме попита дали бих сторил същото на негово място. Навярно точно тогава не. Защото може би не бях толкова добър човек. Обзалагам се, че Върн щеше да го стори. Лени се е опитвал да спаси дъщеря ми, без да жертва своето семейство. Просто е оплел конците.
Само че ми липсва много. Често си мисля каква голяма част от живота ми бе той. Има моменти, когато се пресягам към телефона и започвам да набирам номера му. Но никога не довършвам обаждането. Няма повече да говоря с Лени. Никога. Зная го. И от това много ме боли.
Но пък се сещам и за любопитното личице на Конър на футболния мач. За Кевин, който играе футбол, както и за косата на Мариан, която ухае на хлор от сутрешната тренировка по плуване. Мисля си колко се разхубави Шерил след раждането на децата.
Свеждам поглед към дъщеря ми, която е в безопасност до мен. Тя продължава да гледа нагоре. Подаръкът наистина е за нея от нейния кръстник. Припомням си първата ми среща с Ейб в хотел „Мариот“ на летището. Той ми каза, че не бива да се върши грях в името на добра кауза. Мислих дълго върху това, преди да взема решението за Лени.
Понякога се обърквам. Дали е грях в името на добра кауза, или е добро в името на грешна кауза? Или е едно и също? Моника имаше нужда от любов и затова ме измами и забременя. Ето как започна всичко. Но пък ако не беше го сторила, сега нямаше да съзерцавам най-прелестното творение, което някога съм виждал. Добра кауза? Лоша кауза? Знае ли някой?
Таша е наклонила глава и бърчи носле.
— Тати?
— Няма нищо, миличка — казвам й тихо.
Тя разперва ръчички за голяма и силна детска прегръдка. Рейчъл вдига поглед, в който прочитам загриженост. Вземам пакета и го качвам нависоко в гардероба, след което затварям вратата и грабвам дъщеря си.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2578
Издание:
Харлан Коубън. Няма втори шанс
ИК „Колибри“, 2008
Редактор: Жечка Георгиева
Коректор: Евелина Попова
Художник на корицата: Стефан Касъров
ISBN 978-954-529-568-3
Закуска от пресовани овесени ядки, житни зародиши, сусам, мед и сушени плодове. — Б.пр.
Малък курортен остров на Атлантическия океан в щата Масачузетс. — Б.пр.
Бесният санбернар от едноименния роман на Стивън Кинг. — Б.пр.
Стандартен тест, използван в колежите и университетите на САЩ за улесняване подбора на нови студенти. — Б.пр.
„Ей Пи“ — съкратено от „Advanced Placement“ — програма в САЩ и Канада, предлагаща възможност на студенти първи курс да учат в по-горен курс поради добри постижения в гимназията. — Б.пр.
Болест на Крузон — различни вродени малформации на черепа и очите. — Б.пр.
Игра, подобна на хандбала, която се играе с къса ракета. — Б.пр.
Планинска верига в североизточната част на щата Ню Йорк, курортно място. — Б.пр.
Герой от стара детска песничка — тумбесто яйце, което пада от зида и се строшава на парченца. — Б.пр.
Читать дальше