Харлан Коубън - Няма втори шанс

Не исках да мисля за това.

— Изпускаш нещо — натъртих.

Той затвори очи и промърмори нещо неразбираемо.

— Какво се случи със Стейси?

— Тя не трябваше да пострада. Беше както ти каза. Продала е на Моника пистолет и когато се е усетила защо, втурнала се да я спре.

— Но е пристигнала твърде късно?

— Да.

— Видяла те е?

Той кимна.

— Разказах й всичко. Тя искаше да помогне, Марк. Искаше да постъпи правилно. Но в крайна сметка навикът си каза думата.

— Изнудвала те е?

— Искаше ми пари. Дадох й. Това е без значение. Но тя присъстваше там. И когато отидох при Бакард, му разказах всичко, което се беше случило. Разбери ме правилно. Мислех, че ще умреш. А когато остана жив, си дадох сметка, че няма да мирясаш. Дъщеря ти беше изчезнала. Разговарях с Бакард за това. Той измисли инсценировката с отвличането. Всички да спечелим много пари.

— Взел си пари за това?

Лени се дръпна назад, сякаш го бях зашлевил.

— Естествено, че не. Вложих своя дял в сметка под попечителство за колежа на Тара. Но идеята с фалшивото отвличане ми допадна. Щяха да го инсценират така, че Тара да изглежда мъртва. И ти щеше да мирясаш. Освен това щяхме да получим пари от Едгар и да заделим поне част от тях за Тара. Звучеше като печеливша комбинация.

— Само че?

— Само че когато научиха за Стейси, решиха, че не могат да разчитат на наркоманка да си мълчи. Останалото го знаеш. Подмамиха я с пари. Направиха така, че да бъде заснета на видео. И после са я убили, без да ми кажат.

Размислих върху това. Замислих се за последните мигове на Стейси в хижата. Знаела ли е, че ще умре? Или просто се е отнесла, вземайки смъртта за поредната доза?

— Ти им издаваше информацията, нали?

Той не отговори.

— Казал си им, че полицията участва.

— Не разбираш ли? Нямаше никакво значение. Те никога не са имали намерение да връщат Тара. Тя вече беше настанена у семейство Тансмор. След даването на откупа мислех, че всичко е приключило. Всички се опитахме да продължим живота си.

— И какво стана?

— Бакард реши да организира повторен откуп.

— Ти беше ли посветен?

— Не, беше ме изолирал.

— Кога научи?

— Когато ми го сподели в болницата. Бях бесен. Обадих му се. Каза ми да се успокоя, нямало начин следите да ги отведат при нас.

— Но те ни отведоха.

Той кимна.

— И ти разбра, че се приближавам към Бакард. Казах ти го по телефона.

— Да.

— Чакай малко. — Полазиха ме нови ледени тръпки. — В последна сметка Бакард е искал да разчисти терена. Повикал е онези двама психопати. Жената — Лидия — отиде и уби Татяна. Хеши беше изпратен да се погрижи за Дениз Ванич. Но — обмислях думите внимателно, — когато видях Бакард, току-що беше убит. Още кървеше. Нямаше начин да го е извършил някой от тях.

Вдигнах поглед.

— Ти си го убил, Лени.

Гласът му се изпълваше с ярост.

— Да не мислиш, че съм искал?

— Тогава защо?

— Защо ли? Аз бях безплатният пропуск на Бакард за измъкване от затвора. Когато всичко тръгна на зле, той ми каза, че щял да обърне прокурорските доказателства срещу мен. Щял да твърди, че съм убил теб и Моника и съм му донесъл Тара. Както вече казах, ченгетата ме ненавиждат. Отървал съм твърде много мръсници. Щяха да се споразумеят на секундата.

— И ти щеше да идеш зад решетките?

Лени едва не се разплака.

— Хлапетата ти щяха да страдат.

Той кимна.

— Значи си убил хладнокръвно?

— Какво друго можех да сторя? Гледаш ме по този начин, но дълбоко в себе си знаеш истината. Това беше твоята каша. Накиснах се, докато я разчиствах. Исках да помогна на детето ти. — Той млъкна, затвори очи и добави: — И знаех, че ако убия Бакард, може би ще спася и теб.

— Мен?

— Анализ на печалбите и загубите, Марк.

— Какви ми ги приказваш?

— Случаят щеше да приключи. Умре ли Бакард, всичко ще се трупне на него. Всичко. Аз оставах чист.

Лени се приближи и застана пред мен. За момент помислих, че се кани да ме прегърне. Но той просто стоеше.

— Исках да имаш душевен мир, Марк. Но нямаше как да стане. Вече го знам. Не и преди да си намерил дъщеря си. След смъртта на Бакард семейството ми вече беше в безопасност. Тогава можех да ти кажа истината.

— Значи ти си написал онова анонимно писмо и си го оставил на бюрото на Елинър?

— Да.

Кимнах. Думите на Ейб се върнаха в съзнанието ми: „Да извършиш грях в името на добра кауза“.

— Постави се на мое място. Какво щеше да направиш?

— Не зная — отвърнах.

— Направих го заради теб.

Най-тъжното бе, че казваше истината. Погледнах го.