Харлан Коубън - Остани

На следващия ден и на пӝ следващия той търсел Каси. Никъде я нямало.

Дните станали седмици, месеци, години. Ала Каси не се появявала.

А за Рей останала само кръвта.

Ирин Андерсън удари в целта.

Бе прекарала по-голямата част от нощта с федералните, с които търсели самоличността на

убитите. Бе твърде рано да се каже нещо определено, но тя вече бе събрала достатъчно

информация за дрехите, ръчните часовници и бижутата им, за да получи представа кои кости

на кого от изчезналите мъже принадлежат. За останалото разчитаха на ДНК анализа. Което

можеше да отнеме известно време.

Щом Ирин имаше свободна секунда, тя щракваше в участъковия компютър. Брум й бе

казал да разгърне търсенето на по-широка основа, да издири което и да е насилие, което би

могло да се свърже с Марди Гра. Няколко минути по-късно тя намери случай, който би

могъл да бъде подходящ, макар всъщност да не бе пряко попадение.

Най-накрая, а не в началото.

Ирин бе търсила убити или изчезнали мъже. Ето защо точно този казус се бе промъкнал

между капките. Накрая случаят бе квалифициран като смърт при самоотбрана, а не като

убийство.

Тъй като никой не бе обвинен в убийство, казусът не бе широко огласен. Някакъв човек на

име Ланс Григс бе намушкан до смърт в дома си близо до Ег Харбър Тауншип, което не бе в

самия Атлантик Сити. Григс имаше дълго досие за домашно насилие. Ето защо случаят

привлече вниманието на обществеността. Не, той не бе изчезнал. Не бе захвърлен в кладенец.

Ала подобно на мнозина други, въвлечени в този случай, Григс бе сериен насилник.

Според доклада съпругата му е била многократно хоспитализирана.

Съседите съобщили за постоянни побоища през последните години. Ченгетата многократно

бяха посещавали жилището им. Ирин поклати глава.

Тя се бе занимавала с много случаи на домашно насилие. Бе чувала всякакви оправдания,

но някъде дълбоко в себе си тя така и не бе разбрала защо съпругите все оставаха в дома си.

Изглежда, че Григс бе нападнал жена си с гаечния ключ, бе счупил крака й, а после бе

притиснал врата й с лоста. Накрая жена му откачила, грабнала ножа и го намушкала.

Предвид дългото досие от арести на името на Григс, тя имаше много снимки в полицейските

архиви и Ирин ги вадеше една по една.

В момента също се занимаваше с това. Когато открили трупа, арестували и съпругата. А

Ирин извади снимката й и я постави досами фотографията на мъжа й.

Щастливата двойка.

– Върху какво работиш?

Тя се обърна и видя Голдбърг. Страхотно, точно това й трябваше. Той също бе изпит и

изтощен, бе разхлабил вратовръзката си до положение, в което можеше да изпълнява

функцията и на колан. Нощта бе дълга за всички.

– Вероятно нищо важно – отвърна Ирин, като протегна ръка да затъмни монитора. – Пак

проучвах престъпленията на Марди Гра.

– Спри.

– Какво?

– Върни го отново – рече Голдбърг.

Ирин с нежелание го върна.

Голдбърг се взря в екрана.

– И тези двамата ли са замесени?

– Да. Убила го е преди години.

Той поклати глава.

– Това няма смисъл.

– Как така?

Голдбърг посочи към екрана.

– Познавам тази жена.

Кръвта върху кухненския под въздейства на Брум като силен удар в корема.

Той стисна пистолета по-здраво и започна да се моли и да обещава най-различни неща с

надеждата, че Лорейн е още жива. Брум се прокле, задето бе говорил с нея, особено на място,

видно от всички наоколо. Нима не бе научил нищо от случая с Тони и Хари Сътън? В случая

бяха въвлечени и много опасни хора.

Как е могъл да постъпи тъй лекомислено?

Сърцето му се блъскаше в гърдите, ала той нямаше никакво време за губене. Трябваше да

отиде при нея, трябваше да се опита да спре кръвотечението.

Брум приклекна, търколи се надясно и отново усети силен шок.

Това, което видя, не бе трупът на Лорейн.