Харлан Коубън - Остани

Беше тялото на мъж. Докато го оглеждаше отблизо, Брум си спомни описанието, което

Меган бе дала на мъжа, когото бе срещнала в кантората на Хари Сътън.

Можеше да е същият тип.

Този мъж бе определено мъртъв. Гърлото му бе прерязано.

Брум тъкмо щеше да извърне глава, когато усети пистолет, опрян във врата му.

– Пусни оръжието, Брум – рече Лорейн.

38

Това разби сърцето на Меган по хиляди начини.

Тя се бе учудила на изненадата, с която Рей бе посрещнал новината, че са видели Стюарт

Грийн. Сега вече разбираше. Рей е знаел, че през всичките тези години Стюарт Грийн е бил

мъртъв. Бе направил огромна саможертва, наистина огромна саможертва, за да запази

тайната, която го е разяждала, потискала го е и го е тревожела, тайна, която най-вероятно е

коствала здравето му.

Някои могат да живеят с това. Правят каквото е нужно. Ала Рей бе твърде чувствителен.

Не можеше да го стори. Особено като прибавим и факта, че е бил изоставен от любимата

жена – жената, заради която бе направил огромна саможертва, за да я спаси – и дори е узнал

какво е станало с нея чак сега, седемнайсет години по-късно.

Последното, което Меган каза на Рей, преди да излезе от стаята за разпити, беше, че би

направила всичко, на което е способна, за да се убеди, че ще го освободят. Говореше

сериозно. Дължеше му го. Щеше да му помогне, а после, честно или не, щеше да изчезне

завинаги.

Ала първото нещо, което изрече, щом излезе от стаята, бе:

– Къде е съпругът ми?

– Надолу по коридора вляво.

Тя бързо се запъти натам. Когато влезе в стаята, Дейв сепнато вдигна поглед, а Меган

почувства как сърцето й се сви от истинска любов. Тя се втурна към него и се отпусна в

обятията му. В този миг, подкрепена от мъжа си, тя се почувства в безопасност, и то в

достатъчна степен, за да се запита как се бе озовала на пътеката през онази нощ. Не беше ли

Лорейн човекът, който й бе предал съобщението да се срещне с Рей при руините?

Не беше ли Лорейн човекът, който пусна слуха, че Стюарт Грийн е още жив, макар че сега

бяха съвършено сигурни, че е мъртъв?

Не беше ли Лорейн човекът, който твърдеше, че е знаела къде е била Меган през

последните седемнайсет години, макар че това бе невъзможно?

Тя изтича обратно при специален агент Анджони.

– Къде е детектив Брум?

– Не знам. Спомена нещо за клуб, наречен „Ла Крим“.

Голдбърг посочи над рамото на Ирин към екрана на компютъра.

– Това е Лорейн, барманка в „Ла Крим“. Какво е станало, по дяволите?

– Убила е съпруга си насилник.

– Какво?

– Било е обявено за убийство при самозащита. Делото е закрито.

– Къде, по дяволите, е Брум? – озъби се Голдбърг. – Той трябва да знае за това.

Лорейн изкомандва:

– Пусни оръжието.

– За какво говориш? Тук съм, за да ти помогна, Лорейн.

– Моля те, Брум – каза тя и натисна по-силно пистолета на шията му. – Нощта беше дълга.

Пусни пистолета.

Брум изпълни молбата й.

– А сега повикай диспечера си. Кажи, че нямаш нужда от подкрепление, че тук е чисто.

Все още смаян, Брум изпълни нареждането й. После посочи трупа на пода.

– Кой е този?

– Нает е от Дел Флин.

– Какво искаше?

– Да ме изтезава, докато му дам информация за местонахождението на Карлтън. Макар че е

доста забавно. Беше от онези, които могат да дават, ала не могат да вземат. Има толкова

мъже като него.

Брум я погледна. Тя срещна очите му и кимна с глава, сякаш го поощряваше да види онова,

което сега бе очевидно.

– Господи... била си ти?

– Аха – отговори тя.

– Ти си убила всичките?

– Улучи. По един всяка година. Винаги на Марди Гра, но не мислех, че някой ще се досети

за модела. Повечето от тази измет бяха самотни, нямаше кой да се притесни за тях и да

докладва в полицията за изчезването им. Ти свърза случаите с Марди Гра и това ми направи

голямо впечатление.