Джилиан Хофман - Невръстни красавици

— Добре, добре. Тръгвам. Ще се обадя на Стефани да е готова за заповедите. Ти ще трябва да й обясниш дотолкова, че да ти ги изготви.

— Майната им на заповедите. Ако държи вътре изчезнали момичета, не ни трябва заповед. Със сигурност няма да чакам тук шест часа.

— Недей да вършиш глупости, Пастире. Седни си на задника и чакай. Ние сме на път. Ако нямаш правно защитима причина да смяташ, че има някой в тази къща и този някой е в опасност, ще ни е необходима заповед.

Боби затвори телефона, изключи мотора и се вторачи в къщата. Потупваше нетърпеливо по волана, докато мислите му препускаха. Всичко вече придобиваше ясна логика. Фелдинг си е изпращал сам портретите — всякакви веществени следи, които водеха към него, биха били очаквани, след като той е пипал картините. Фелдинг беше първият репортер, пристигнал на мястото на убийството на сестрите Боганес във Форт Лодърдейл по едно и също време или малко преди ченгетата. Фелдинг чакаше пред „Макдоналдс“ пристигането на Джаниз, защото той беше уредил срещата. Той беше Капитана. Той беше Пикасо. И Фелдинг бе човекът, получил толкова национално внимание от медиите, колкото самият убиец, спечелвайки си име с излъчванията по кабелния канал в ролята на потресения младолик пратеник, изпълняващ поръчките на един психар. Измести дори Нанси Грейс*. Лицата на изчезналите непълнолетни, които запълваха таблото в кабинета на Боби, преминаха през ума му като колода карти, разпиляна от бурен вятър. Алегра Виленуева, Никол Крупа, Адриана Суийт, Ива Уокет, Лейни Емерсън. Толкова много момичета в неизвестност. Прекалено много, за да не бъде забелязано отсъствието им.

[* Нашумяла телевизионна журналистка, водеща, коментатор по правни въпроси, известна с предаването „Заключителни аргументи“, бивш прокурор. — Б.пр.]

_Дали Кейти беше вътре?_

Зо и момчетата ще бъдат тук след още двайсет минути. Всичко, което трябваше да прави, е да седи мирно и да изчака още двайсет минути. Колкото и да искаше да се втурне към вратата още в тази секунда, съзнаваше, че би било глупост да влиза сам в къщата. Ако момичетата са държани вътре, можеше да има поставени хитри капани, които да им попречат да се измъкнат навън или да спрат някого да влезе вътре. Имаше и вероятност Фелдинг да действа с партньор или партньори и дори да се намираше в студиото, за да заработи своята петнайсетминутна слава, неговият побратим можеше да чака някъде в тъмната къща и да посрещне с нож за разфасоване на месо всеки натрапник. Серийните партньорства бяха редки, но такива случаи съществуваха. Удушвачите от Хилсайд. Чикагските резачи. Хенри Лий Лукас и Отис Тул.

Наблюдаваше знака, който скърцаше под засилващия се бриз. Недалеч оттам, над безкрайните тръстикови поля започнаха да се струпват тъмни облаци. Задаваше се буря. Ако все още нямаше право да влезе в къщата, поне може да я огледа отвън. Двайсет минути бяха цяла вечност. Макар че не възнамеряваше да чака съдебна заповед, Боби знаеше, че Зо ще поиска повече основания, за да оправдае разбиване на вратата. Поне за доклада, който беше задължен да представи. Можеше да види нещо през прозорците или откъм гърба на къщата.

Боби излезе от колата и тръгна по черната чакълеста алея, като отмахваше изпречилите се храсти и плевели, избуяли почти цял метър. Следи от гуми бяха очертали откос върху прашната растителност, достигащ встрани от къщата. Някой беше идвал тук наскоро. Сетне очите му мярнаха нещо на прозореца на горния етаж. Мигновен оранжев проблясък.

Чакането приключи. Боби се спусна към входната врата с най-голямата бързина, на която беше способен.

84

Докато успее да се обади на 911 и да ритне предната врата, пламъците плъзнаха по стълбите на горния етаж. Старата къща се изпълваше с дим.

Боби измъкна пистолета, пристъпвайки внимателно в антрето, смръщен от острата болка в дясната си ръка. Случаен пожар, докато седеше в алеята и чакаше подкрепление, нямаше как да е случаен. Фелдинг беше тук. Някъде. Или неговият партньор. Макар Боби да не искаше да издава позицията си заради собствената си безопасност, ако момичетата бяха заключени или скрити в къщата и все още живи, най-бързият начин да ги открие беше да му отвърнат с викане. Което означаваше, че те трябва да узнаят за присъствието му.

— Полиция! — изрева той, почти събаряйки купчините от стари вестници и пълните с вехтории кашони, наредени покрай стената на коридора към стълбището.

Слънцето беше почти залязло, нямаше улични светлини и къщата бързо се изпълваше с противен сив дим.