Джилиан Хофман - Невръстни красавици

— Или където се оттичат водите на завод за преработка на тръстиката. Откриването на това кои точно 2000 акра са били третирани е твърде ангажиращ процес за асистента от АЗОС, затова ще трябва вие самите да им се обадите за това. Но 2000 акра е много по-добре от 400 000, мисля аз.

— Много по-добре. Вие сте истински детектив, доктор Линч.

— Просто се опитвам да помогна. Как върви вашето разследване?

Очевидно патологът или не беше чел вестниците, или беше прекалено учтив да пита дали заглавията, нападащи ПАФ и действията му по разследването на случая Пикасо, са верни.

— Проверяваме един заподозрян в Роял Палм Бийч — отговори Боби.

При тази реплика Лу Ан тихо се измъкна на горния етаж.

— Може би сте в правилния район, предполагам. В Клуистън е централата на „Ю Ес Шугър“, а тя се пада наблизо — на запад от Роял Палм Бийч по линията на общините Палм Бийч-Хендри. Предполагам, че там има много плантации. И тъй, на кого да изпратя по факса този доклад?

Боби му даде номера на домашния си факс и затвори. След това се обади на връзката на Линч от АЗОС, за да провери в кои ферми са прилагани химикалите карбофуран и цифлутрин през последните пет години. Патологът се оказа прав. Специфичната информация за стопанствата изискваше търсене в определени архиви, някои от които се съхраняваха ръчно. Дори с пришпорване като приоритетно, търсенето на тази информация можеше да отнеме дни.

Той погледна през прозореца към полицейската кола на управлението в Броуард, паркирана на видно място пред дома му.

_Вече не понасям съчувствието по лицата им — в работата, на джогинг, в магазина. Не мога повече да гледам стаята й. Виждам само призраци, Боби._

Бел Глейд. Насаждения със захарна тръстика. „Ю Ес Шугър“. Роял Палм Бийч — мястото, където Зо каза, че живеел заподозреният Джеймс Ролър, беше само на половин час път източно от Бел Глейд. Картината започваше да се сглобява. Грозна, ужасяваща картина.

Той грабна ключовете за колата от масичката за кафе и се запъти към вратата. Както беше обещал на Лу Ан, щеше да сложи край на това. Щеше да доведе у дома малкото си момиче.

А това нямаше как да стане, ако седи на дивана.

82

Като изключим населението в самия район, когато става дума за Палм Бийч, хората си представят пищни имения покрай океана като Лаго Мар и Кенеди Компаунд — те са първите, които им идват наум. Свръхлуксозни коли майбах и бентли, трийсетметрови яхти. Хайлайф, огърлици, струващи колкото цяла компания, пазаруване по недостъпната „Уърт Авеню“ или омешване със себеподобни величия като Вандербилт и Астор по благотворителни събития и партита. Живописната централна част на Уест Палм с бляскави високи сгради, нанизани покрай сините води на Атлантическия океан.

На запад от този сравнително малък, но прочут отрязък със скъпи имоти по протежението на Флорида Трежър Коуст съществуваше останалата част на окръг Палм Бийч. И колкото по на запад от „Саутърн Булевард“ се придвижвате, толкова по-далеч зад гърба ви остават знаменитостите и техният антураж, шампанското и черният хайвер. Всъщност преминете ли оттатък Уелингтън — село, известно с конете на богатата средна класа, вече няма нищо друго, освен акри и акри с ферми. Ферми за зелен фасул, салата, целина, сладка царевица, захарна тръстика. Безкрайни полета със захарна тръстика. И тук-таме групи с каторжници от близкото изправително заведение в Глейдс.

Накрая „Саутърн Булевард“ преминава в скоростната магистрала 441, шосе 80. След трийсет мили непрекъснат пейзаж от зелени стъбла на захарна тръстика и царевични полета, разлюлявани от бриза, Боби най-сетне зърна някакъв живот. Беше пресякъл градчето Бел Глейд, което като нищо можеше да пропусне, с население 14 906 жители, без да се смятат 1049 затворници, излежаващи присъдите си в крайпътния затвор Глейдс, както и нелегалните селскостопански работници имигранти, изплъзнали се на преброителите през 2000 година. Разположен в югоизточната част на езерото Окичоби, по едно време Бел Глейд се прочу като града с най-много заразени от СПИН в Съединените щати, а по-наскоро — като втория по брой на тежки престъпления на глава от населението. Очукан пътен знак приветства Боби на влизане в града, който през 1928 година е бил изтрит от картата от чудовищен ураган:

„Добре дошли в Бел Глейд!

Неговата земя е неговото богатство!“

Каква ирония, помисли си Боби, докосвайки мобилния с надеждата да позвъни. Можеше да се окаже, че няколко зрънца от нейния фин уабаски пясък с научното название песъчлив силициев хипертермичен алфисол, можеха непредвидено да върнат в домовете им жертвите на един луд. И в последна сметка да го отведат до собствената му дъщеря. Пам Броуди от Агенцията за защита на околната среда върна обаждането му, съобщавайки, че според предварителната проверка за последните две години нашествието от ларви в района е било концентрирано в и около фермите, разположени край Саут Бей, Южен Клуистън, Бел Глейд, Воън и Окиланта. Това беше много земеделска земя за преравяне, но в сравнение с потенциалните 400 000 акра и отгоре, които се простираха между Централна и Югоизточна Флорида, беше далеч за предпочитане. Сега очакваше обратните обаждания с имената на реалните ферми и местности, подали заявления за използването на карбофуран. Той знаеше, че списъкът ще бъде непълен — някои компании и фермери заобикаляха разпоредбите на АЗОС и използваха пестициди, без да се регистрират, но това щеше да им е за първи път. Боби все още не беше сигурен накъде е тръгнал и какво точно търси — просто знаеше, че някъде тук, сред полетата от захарна тръстика, беше с една крачка по-близко до откриването му. Освен това го изпълваше усещането, че поне върши нещо… че вече не е чак толкова безпомощен.