Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Без каквито и да било встъпления тя смъкна ципа на панталона му и го притегли към светлината на прожектора. Наведе се леко, събра устни и духна члена му, после го обгърна с нежен като кадифе юмрук и започна бавно да го търка напред-назад, нагоре-надолу. Като по чудо той взе да се втвърдява и след малко щръкна като стрела. Дениз продължи да го поглажда все тъй усърдно, изпускайки тихи стонове. В момента, в който видя първите му предупредителни конвулсии, тя отметна роклята си, потрепващото връхче бръсна космите на венериния й хълм и го обля със сперма.

Зад кулисите Даяна обърна глава и видя Ерика, която седеше на една табуретка с кръстосани, разголени крака и пушеше тъпка пура в бяло цигаре. Раменете й бяха обгърнати с овехтял халат, но твърдите й като ябълки гърди стърчаха навън. На Даяна й беше направило впечатление, че тя обича да показва голотата си.

— Как успява да го постигне?

Ерика вдигна поглед към нея. Тя имаше метличиносини очи и къса руса коса.

— Кого имаш предвид, Дениз ли? — едва събра широките си чувствени устни, за да дръпне от пурата. — Ами то е много просто. Тя им прави точно това, което искат. Ние ги познаваме — Ерика вдигна рамене. — Такава е човешката природа, не виждаш ли? Има ли нещо по-очевидно от това?

— Но не е имало случай да не му стане на някого.

— Е, да, Дениз е много добра. По моему трябва да си нещо като радар — Ерика остави пурата си в зелен метален пепелник, почернял в средата. — Тя знае кого да си избере. Да не говорим, че всички ще се изтрепят да седнат на първия ред. Всъщност не тя отива при публиката — Ерика погледна Даяна, — а те идват при нея.

Устните й се разтегнаха в лека усмивка — особена студенина лъхаше от тази мимика, неразгадаема за Даяна.

— Това е съществен урок в живота.

Даяна пристъпи навътре в гримьорната, прокарвайки пръст по прашката повърхност на огледалата.

— Щастлива ли си тук? — попита тя след малко.

Чу как Ерика отново дръпна дълбоко от пурата си.

— Щастлива… — повтори Ерика; но думата не прозвуча като ехо, а по-скоро като познато определение, но с нов смисъл, което тя използва, за да направи някаква тънка игра на думи. В нейните уста думата означаваше нещо съвсем друго. — Знаеш ли какво значи да скъсаш с миналото? Но ме разбери правилно, нямам предвид просто да заминеш нанякъде, а наред с това и да го отречеш, да го забравиш, да си дадеш обет, че няма да си спомняш за него — тя изпусна синкаво кълбо остър дим. — Можеш ли да схванеш за какво говоря?

Даяна я гледаше с широко отворени очи.

— Ами, не знам. Май че да — отвърна тя.

Ерика отново се усмихна по особения си смразяващ начин.

— Не, мила, не можеш. Никой не може, освен ако сам не го направи.

— А ти това ли направи?

— О, да — странната й усмивка не изчезна и Даяна почувства, че я полазват тръпки. — Точно това. Знаеш ли, аз съм доста особена, доста… неповторима. Избягах от миналото си избягах на другия край на света и сега… да, щастлива съм, защото съм това, което искам да бъда.

Доста време двете не продумаха. Но в един момент Даяна не можа да сдържи въпроса си:

— И какво е то?

Залп от нестихващи аплодисменти нахлу през кулисите. Ерика се изправи, сложи на врата си островърха яка и погледна Даяна с големите си и невинни метличиносини очи; кораловите и устни се отвориха и тя отвърна:

— Шифър, просто шифър.

След това изчезна от стаята, разминавайки се с Дениз, която влезе запотена и раздърпана.

— Боже мой, каква тарапана! — тя облече халата си, седна и извади цигара. — Здрасти, миличка. Гледа ли представлението?

— Почти цялото.

— И не се отегчи, нали?

— Ъ-ъ.

Дениз се усмихна, избърса потта от челото си.

— Това е добре. Значи ще заучиш номера. Не че — тя вдигна ръка — те подкокоросвам да го правиш. Даже, като виждам, че в момента Бейба не е наоколо, би трябвало да ти кажа да изчезваш от тук.

— А ти защо не изчезнеш?

— Е, моето е малко по-различно.

— Не виждам кое му е различното.

— Виж какво, мило, на мен ми харесва. Освен това идвам тук, когато си поискам. Хем е хубаво, хем и наложително — нали уча в Нюйоркския университет. Тази година ми е последна. Такава гадна програма… — тя погледна Даяна. — Не ме разбираш, нали? О, и защо ли ти трябва?

— Напротив, струва ми се, че те разбирам. Мисля, че по същата причина съм тук и… с Бейба. Така е, защото когато се прибера, се чувствам различно.

За момент Дениз замълча, после протегна ръка към Даяна.

— Ела тук, мило — и погали Даяна по гърба. — Знаеш ли, че си права? Да. И все пак… — очите й потъмняха. — Все пак… — наведе се и целуна челото на Даяна — идваш тук да пълниш главата си с мечти — тя се усмихна и потупа Даяна по дупето. — Тръгвай си сега — рече с нисък глас.