Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Бейба отмести настрани цевта на пушката му.

— По-внимателно с т’ва чудо. Обещах на моето момиче да не умирам.

Рустър се изкикоти и свали пушката.

— Бъди спокоен, брат! — и се обърна към Даяна: — Как сте, госпожице?

— Добре съм, Рустър.

— Виж к’во ще ти кажа. Ако тази голяма човекоподобна маймуна не се отнася добре с теб, ела тук. Чу ли? Знай, че тук имаш приятели.

— Хм — изсумтя Бейба, — не му вярвай нито дума, момиче. Той само гледа как да ти свали гащите.

— Е, много жестоко копеле си, Бейба — лицето на Рустър помръкна. — Много жестоко, да знаеш.

— Ама поне не лъжа — засмя се Бейба. — Кабинетът ми свободен ли е?

— Аха. Само Марти е там. Идва краят на месеца.

Те прекосиха осветеното в дрезгава синя светлина фоайе и тръгнаха надолу по стръмен коридор покрай кулисите на сцената. Спряха пред затворена ламаринена врата, боядисана с блажна боя. Бейба я побутна с длан и тя се отвори със скърцане.

— Ей — подвикна той в мрачината.

В този час пазеше Тони — широкоплещест мъжага с ниско чело и къдрава кестенява коса. Тънките му мустачки бяха започнали да белеят в краищата; малките му очи бяха с неопределен цвят. Имаше три деца и жена, която беше толкова пълна, че изглеждаше вечно бременна. Тялото му излъчваше миризма дори и след като се е къпал. Той смушка леко Бейба по рамото и стисна ръката на Даяна, като незнайно за кой път я попита дали иска да й покаже снимки на семейството си. Бейба я дръпна настрана, защото знаеше, че тя достатъчно пъти бе изслушвала с търпение подробния разказ за семейството на Тони.

По пътя за канцеларията Даяна спря зад тесните кулиси и надникна през прашните завеси, за да види какво се играе в момента на сцената. Дългокраката и гъвкава Дениз, прехвърлила вече двайсет и петте години, правеше доста смайващи акробатични движения с долната половина на тялото си. Повечето от постоянните номера Даяна вече знаеше наизуст, въпреки че някои от тях от седмица на седмица отпадаха и биваха заменяни с други.

Сега Дениз си напъхваше яйцето и след като покани доброволец от публиката да дойде и отвори уста под чатала на широко разтворените й крака, започна да чупи черупката с мускулите на влагалището си. Музиката спря и в залата настъпи пълна тишина. Никой не помръдваше. След малко се разнесе острият звук на пропукваща се сурова черупка и лигавата й вътрешност закапа на едри, гъсти капки в чакащата отворена уста. Тогава в полумрака от първите редове се чу колективна въздишка и в залата гръмнаха ръкопляскания.

Бейба беше продължил за канцеларията, но Даяна не помръдна от мястото си, тъй като знаеше, че Дениз още не е загряла.

Прехласната, тя остана да наблюдава обратния й стриптийз. Бавно, с еротични жестове голата Дениз взе чорапите си и започна да ги обува, като от време на време погалваше дългите си крака. После се обърна, препаса колан с жартиери на кръста си и закопча чорапите на него. Тя правеше всяко движение, без да поглежда към публиката — създаваше впечатлението, че си е вкъщи и се приготвя да излиза.

Направи няколко крачки до дъното на сцената, където върху масичка с колелца беше поставена тоалетно куфарче, и започна внимателно да нанася грим по лицето, очите, устните. Когато се обърна, резултатът беше поразителен — изглеждаше още по-хубава; гримът — а той съвсем не беше силен — подчертаваше очите и устните й.

Дениз взе четка и започна да я прокарва през дългата си коса. При всяко нейно движение гърдите й подскачаха нагоре-надолу.

Остави четката и плъзна длани по бедрата си, нагоре по торса, по извивките на гърдите си; после захлупи гърдите си в шепи и ги застиска, а след това започна да щипе зърната им, за да щръкнат. Навлажни устни и бръсна с ръка окосмения си триъгълник. Разтвори за миг бедра и поклати леко хълбок. Извади от тоалетното си куфарче сутиен и го закопча под гърдите си, наведе се леко напред и потърка плата в набъбналите си зърна, преди да ги прибере в чашките. Отново се наведе, взе обувките с високи токчета и ги обу.

Накрая извади дълга рокля с цвят на лавандула, нахлузи я отдолу нагоре с гъвкави извивки на тялото и вдигна ципа отстрани. Като се изключеше цепката на крака, роклята изглеждаше съвсем скромна.

Дойде ред на накитите: обици, чифт гривни, поставени високо над лакътя и диамантено колие, което се спускаше до цепката на гърдите.

Дениз закрачи бавно към авансцената и застана на ръба. Извади иззад гърба си чифт ръкавици от мека кожа с цвета на роклята. С панделка в косата тя приличаше на момиченце. С чувствена наслада започна да слага дългите си ръкавици, като заглаждаше кожата върху всеки пръст. После изведнъж, най-неочаквано, протегна ръка към публиката и издърпа един от мъжете на сцената при себе си.