Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

— Маги беше убита рано тази сутрин — това сякаш не беше нейният глас. — Убита!

— Убита? Как? От кого?

— Значи е оставен кървав знак: сабя в кръг — повтори той последните й думи. — Сигурна ли си в това?

Даяна кимна.

— Да, защо?

— Ами защото миналата година в Сан Франциско откриха няколко особено жестоки убийства, а малко след Нова година още две или три подобни в Ориндж Каунти. И всички бяха белязани със същия този знак, изписан с кръв върху самите жертви или върху нещо в близост до тях.

— Знаех си — вдигна рамене Даяна, — че лейтенантът знае повече, отколкото казва.

— А ти как разбра?

— Снощи бях с Крис. Той се напи жестоко и трябваше да го закарам до тях; но беше в състояние да се прибере сам. Влязохме и… я заварихме натъпкана в…

— О, Господи! — въздъхна дълбоко Рубънс, включи на скорост и натисна педала на газта. — Какво, по дяволите, си правила цяла нощ с Крис Кър? — попита той, след като излязоха на Сепулведа.

— Отбих се до студиото, в което записват, и после двамата отидохме да потанцуваме. Какво лошо има в това?

— Като знам с какво име се слави…

— С какво?

— Е, хайде сега, аз ли да те открехвам, че той не може да не посегне на жена.

— Аз не съм от тези жени.

Рубънс настъпи още педала на газта и колата политна напред с тихо ръмжене.

— Вярно е и трябва да призная, че си малко над висотата на неговия ограничен вкус.

— Ти си непоправим мръсник, знаеш ли? — кипна Даяна. — Той имаше нужда от помощ и аз му я дадох. Защото ми е приятел.

— То пък един приятел!

— Нямаш никаква причина да ревнуваш. В някои отношения и двамата толкова си приличате.

— Божичко! Надявам се, че се шегуваш.

— Ни най-малко.

Той намали скоростта и сви към Уилшър.

— Ти си направо непоносима.

— Рубънс — докосна го тя, — хайде да не воюваме. Поне не сега. Тази сутрин видях нещо, което не пожелавам на никого да види.

За да излязат на Сънсет, той мина през Уестуд Вилидж. Навън играеха деца, а пред кино „Плаза“ имаше опашка за билети. Даваха „Кралско червено“.

— Виж какво лице — каза Рубънс, хвърляйки поглед към постера с нейния лик върху фасадата на киното.

Той караше с бясна скорост по Сънсет, като на завоите боравеше само със скоростния лост, без да използва спирачка. Едва когато с рязък десен завой влезе в района на Бел Еър, намали и каза:

— Преведох те по този път, защото исках да видя как върви филмът ти. Спокойно мога да измъкна истинските печалби от „Парамаунт“, но предпочитам да видя опашките с очите си.

Даяна сложи ръка върху неговата.

— Аз също.

Мария беше оставила лампите да светят, преди да си тръгне и дърветата покрай алеята се къпеха в изкуствено сияние.

— Тъй ми се искаше да се обадиш.

— Звънях — рече той, — но не те намерих.

— Извинявай — извърна поглед Даяна, — забележката ми беше глупава.

— Няма нищо — спря и загаси двигателя. Във внезапната тишина се разнесоха песните на щурците като контраст на тихото бръмчене на вентилатора на колата. — Но пък се обадих на Берил. Исках да задвижа нещата.

— Кои неща?

Рубънс погали косата на Даяна.

— Наех я.

— За филма?

— За теб.

— Какво мисли Монти за нея?

— Забрави за Монти.

Тя отдръпна ръката му от себе си.

— Ти нали си изяснил това с Монти?

— Монти не е в лигата на Берил — Рубънс внимателно оглеждаше лицето й. — Изваден е оттам.

— Рубънс, аз искам той да знае. И ако не одобри…

— Чуй ме добре. Монти остарява. Уморен е. Сърцето му вече не е каквото беше навремето. Мисля, че… виж, само ме изслушай… мисля, че ти е време да се поогледаш за нов агент.

Даяна му хвърли саркастичен поглед.

— Обзалагам се, че вече имаш някого предвид.

Той реши да продължи в нейния стил:

— Един-двама.

— Аз няма да се разделя с Монти, тъй че да не говорим повече.

— Той ще те провали, Даяна. Монти е тежест, която ти няма да…

Тя се нахвърли върху Рубънс:

— Значи да го захвърля като ненужна парцалена кукла.

— В известен смисъл той вече е точно това. Ти израсна. Той се превърна в част от миналото ти. Изживя времето си; за него няма място там, за ъдето си тръгнала. Други са тия, които могат да ти помогнат от тук нататък.

— Само че на него няма кой да му помогне — не отстъпваше Даяна. — И това ще направя аз; нито ти, нито който и да е друг не може да ми попречи.

— Искам да дойдеш с мен на погребението на Маги.

— О, Господи!

— Моля те, Рубънс. За мен е от огромно значение.

Той въздъхна и вплете пръсти в нейните. Бяха в леглото; прозорецът беше широко отворен и през него нахлуваха нощни ухания. Рубънс я беше нахранил, изкъпал и я беше сложил да си легне. За известно време тя потъна в приятното състояние между съня и бодростта, което се дължеше на удобното легло, на приятната прохлада на чаршафите, поемащи бавно топлината на кръвта, на тихото барабанене на водата от душа, докато Рубънс се сапунисваше, на мисълта, че след малко тялото му ще се притисне до нейното. Но тя не искаше това да стане точно сега, тъй като спомените, заровени от години дълбоко в съзнанието й, започнаха да се издигат към повърхността като парещи мехури, пробивайки усойния и затлачен мочурлив пласт.