Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

В един момент се озоваха на бара. Крис поръча по един огромен коктейл от джин и тоник. Ала вместо да го изпият, те започнаха да го изливат един върху друг и върху главите си. Избухваха в смях, отпиваха жадно по някоя глътка, без да усетят вкуса му — острият цигарен дим бе притъпил обонянието им. Крис отметна глава назад и Даяна с любопитство наблюдаваше как адамовата му ябълка подскача нагоре-надолу, докато поглъща питието; после той бръкна в чашата, извади останалите на дъното парченца лед и ги пусна в пазвата й.

Тя скочи и нададе писък, ала никой не го чу сред общата шумотевица. Тогава Крис я завъртя и задърпа към дансинга, където вече нямаше никакво място. Тълпа беше заобиколила танцьорите, за да ги наблюдава по-отблизо. Самите танцьори бяха опиянени, леко разчувствани; бедра се поклащаха, гърди потрепваха.

Даяна бе объркана, завладяна от всичко, което се случваше. Имаше усещането, че всеки поглед, всеки звук, всеки аромат я пронизват като стрела. Някаква черупка се бе пропукала, без тя да разбере; нежната ципа отвътре се бе разкъсала от неудържимата за нея сила. Все едно че беше част от малка, но мощна верига, включена в електрическата мрежа, и токът, който минаваше през нея, я караше да потреперва.

За известно време загуби Крис някъде из страничните зали, които предположи, че са пълни с изпити лица, побелели коси, кокаин. Ала това не я притесни — нали бе заобиколена от музика — силна, взривяваща, която като стрела се забиваше право в сърцето.

Съзнанието й беше танц, неограничен от време и пространство, затова тя можеше да се измъква незабелязано оттук и да се пренася в друга стая, без светлина, три етажа надолу в земята, също като помийна яма, охранявана от бетонни кучета; можеше да върви по градска улица, настлана с натрошен камък, пълна с телени мрежи, верижни огради, пазещи камари от счупени тухли, огньове в кофи за смет и разкъсани сенки по почернели от сажди, остъклени стени.

И тя си казваше: „Съществувам, съществувам, съществувам!“

Крис се върна, целуна я, прегърна я и отново я поведе към прозрачния под. Под краката им гората се кланяше почтително на стъпките им. Музиката жужеше в главата й, вдъхваше й живот и движение. Беше като продължително нощно пътуване, сякаш двамата искаха да избягат от Лос Анджелис, без всъщност да го напускат.

В този ранен час Олд Малибу Роуд беше безлюден. Чуваше се само шумът на вълните вляво от пътя. Даяна спря, преди да завие и да паркира колата.

Крис спеше, облегнат на дясната врата. Тя го разтърси леко и той отвори очи:

— Ъ?

— У дома сме.

— У дома?

Тя слезе от колата и му отвори.

— Да, у дома, при Маги.

— Маги, аха — затърка очи. — Май съм заспал.

Даяна трябваше да му помогне да се изправи и да влезе.

— Тя беше в Съсекс — мърмореше Крис под носа си. — Нямаше я известно време — и се отпусна с цялата си тежест върху Даяна.

— Крис, трябва да вървя на работа.

— Видях Джо да ми маха. От кухнята. Само вдигна ръка. И махаше ли, махаше, сякаш ме викаше. Странно.

Даяна го поведе бавно към входната врата.

— Кое му е странното?

Крис извърна глава и се запрепъва по пясъка. Впери големите си очи в Даяна, но погледът му се кръстоса.

— Джо е мъртъв — с хрипкав глас каза той.

Тя кимна и продължи да го крепи по стълбите. За това се изискваше огромно търпение.

— Джо е мъртъв много отдавна — с нежен, майчински глас отвърна Даяна, сякаш успокояваше разплакано дете.

Крис кимна, отдели се от нея и се хвана за парапета на верандата. Олюля се и за малко да стъпи в една от саксиите с цветя. Цветът от лицето му беше изчезнал, челюстта му увисна надолу. Даяна го наблюдаваше с притеснение. В този момент той като че ли се овладя, обърна се към нея и се подпря с гръб на гредата на парапета.

— Много отдавна — това беше нещо като грачене, зловещо ехо на нейните думи. — Аз бях там.

Ясно, помисли си тя, приближи се до него и го задърпа към вратата.

— Знам — съчувствено му каза.

— Нищо не знаеш.

Тя успя да хване с лявата си ръка топката на бравата и я завъртя. Бравата не подаде и Даяна помисли, че е заключено, но после осъзна, че я е завъртяла в обратна посока. Опита отново и вратата се отвори.

В антрето вече почти влачеше Крис.

— Маги — извика тя.

Примижа, тъй като всички лампи в къщата светеха. Преди да влязат, тя бе погълната от грижата да вкара Крис вътре и не беше обърнала внимание на това. Двамата пристъпиха в дневната и Даяна се закова на място. Крис, чиято глава беше увиснала на рамото й, се изправи, тъмните му очи зашариха наоколо.