Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

— Господи! — Даяна едва пое дъх.

— Какво, по дяволите, е ставало тук?

В стаята цареше пълен безпорядък. Дългият кожен диван беше преобърнат. Възглавниците и облегалката му бяха нарязани и по дължината на разрезите можеше да се предположи, че тук е играло мачете. Ориенталският килим беше оръфан, сякаш побеснял звяр го бе дъвкал. Всички лавици бяха опразнени, страници от книги се пилееха по целия под. Даяна мерна разкъсан том „Лорд Джим“ от Джоузеф Конрад, една книга за тарок без корици и разни други.

Огромната стерео система беше изкорубена; металните и стъклените й части бяха огънати и счупени, от големите тонколони бяха останали само корпусите и от тях тъжно висяха срязани жици. Едната, по-близката до тях, си беше на място; другата беше обърната и лицевата й част гледаше към трапезарията.

— Маги!

Даяна отиде до вратата на трапезарията. Опушеното стъкло на ниската масичка бе разбито. Тя стъпи върху страници от биографията на Сервантес, струпани върху отломки от дърво и извит метал, и точно тогава видя какво има в по-отдалечената тонколона.

Доскоро то е било мислещо, чувстващо човешко същество. Беше й нужно да повтори изречението няколко пъти в себе си, за да го осмисли, защото това, което сега виждаше пред себе си, беше нещо уродливо, което нямаше дори и далечна прилика с човек.

Лицето бе натрошено като стъкления плот на масичката. Част от косата го закриваше наполовина. Оголените червенеещи места по скалпа показваха, че са били отскубвани огромни кичури коса. Едното рамо вероятно е било счупено, за да може тялото да се натъпче в опразнената кухина на тонколоната; сигурно и двата крака са били насечени. От разкъсаната и обелена плът стърчаха розови и бели кости. Навсякъде имаше кръв, засъхнала на местата, където не се бяха образували локви.

Даяна изпищя и веднага запуши уста с побелелите кокалчета на пръстите си. Захапа върховете им, но не почувства болка. Ноктите й се впиха в дланта.

— Какво е това, Даян?

Крис дойде до нея и тя осезателно почувства топлината на тялото му. Струваше й се, че от пространството непосредствено пред нея лъха такъв студ, какъвто може да съществува единствено в космоса. Стомахът й заплашително се разбунтува, тя се закашля и вкус на киселини изпълни устата й. Започна да й се гади. Боже мой, боже мой! Само тези думи се въртяха в съзнанието й, чудовищно изпразнено от всичко друго, освен от зловещата гледка. Бавно, като дебнещи котешки стъпки, започна да я обхваща ужас. Имаше чувството, че част от жизнената й сила е изтръгната от нея.

Боже мой, о, боже мой! Думите отекваха глухо, подобно на топка, отскачаща от мека стена. Не можеше да ги спре, не можеше дори да ги осмисли; сякаш изведнъж бе започнала да мисли на чужд език.

Ръцете на Крис се впиха болезнено в раменете й.

— Ааааа! — изкрещя той. — Маги!

Даяна, разбира се, очакваше неговата реакция. Неслучайно съзнанието й отказваше да възприема. Едва когато чу гласа на Крис, допусна тази мисъл да я обсеби. И тя вече нямаше да я напусне, колкото и отчаяно да отказваше да я възприеме. Като някакъв зловещ неканен гост, като уродлив носител на чума мисълта впи безмилостно в нея стоманени клещи и желязна човка, разкъса плътта й и откри сърцето й.

Даяна падна на колене и захлипа. Направи опит да извърне глава, да затвори очи, но не успя нито едното, нито другото. Стоеше като закована с вперен поглед, по бузите й се стичаха сълзи. Изправен до нея, безсилен, Крис виеше на глас в новото утро, което бе донесло и на двамата ужас, гняв и болка.

Бейба. Само това беше името му. Разбира се, може да е имал и друго, но никога не й го беше казвал.

Бейба попадна на нея на третата вечер, след като се беше появила. Той беше с гигантски ръст, дълга гъста брада и толкова широк нос, че едва ли не обхващаше цялата средна част на лицето му. Кожата му имаше цвят на махагон; само една гънка под лявото око беше с цвят на кафе с мляко. Знаеше доста добре френски език, както и тя, но не от гимназията за музика и изкуства като нея. Каза й, че го учил преди години в Париж, но тя не му повярва напълно.

През онази ранна есен на 1968 година изведнъж захладня, дори тук, в сърцето на Манхатън; един петък температурата едва стигна пет-шест градуса и три дни по-късно зимата разтвори прегръдки; към края на следващата седмица есента дойде и си отиде незабелязано. Бейба носеше късо моряшко палто с два реда големи пластмасови копчета с по една котва в средата и клоширани моряшки панталони. Но не беше моряк.