Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

Даяна се смрази, тъй като почувства, че Джордж се люшка между опасни настроения.

— Можеш ли да бъдеш по-ясен, Джордж?

Той се усмихна така, сякаш през цялото време я беше водил към капан и сега щеше да щракне пружината.

— Започнах да давам пари на ООП.

— Да не си полудял?

— Напротив — устните му се разтеглиха в широка усмивка, — както ти казах, вече се вразумих. Това е перспективата, която филмът разкри пред мен. Излязох прав, когато ти разправях, че Ел-Калаам и аз сме едно цяло — ръцете му се свиха във вдигнати юмруци. — Сега го чувствам. Сега имам цел, имам къде да отида.

— Джордж, мисля, че смесваш фантазията с реалността. Ролята ти няма нищо общо с действителния живот.

— Как да няма! Тъкмо тук грешиш, както сгреши и Мариън, когато ми каза да вложа цялата си пламенност в този филм. За мен филмът беше от значение дотолкова, доколкото да отвори очите ми за истината. Актьорското изпълнение е за сводници и проститутки — устата му се изкриви на една страна в усмивка и Даяна забеляза, че не беше свалил изкуствените златни коронки, които бяха част от грима на неговия Ел-Калаам. Отново я побиха ледени тръпки. — За теб борбата за свобода е само едно абстрактно понятие, за което четеш в книгите. Докато си пиеш кафето, вземаш вестника и го отваряш на модната страница. Какво са за теб кръвта и оръжията?

— Същото каквото и за теб, Джордж.

— О, не. Много бъркаш. Във всичко бъркаш — той така широко разпери ръце, че част от клиентите отстъпиха назад, други побързаха да се отдалечат с извърнати през рамо глави. — Аз знам, че кръвта и оръжията са действителността. Те са самата действителност, а не само за тая боза, филма.

Както го гледаше, Даяна пак потрепери. В този миг почувства ръката на Алекс върху своята.

— Мисля, че е време да си вървим, мадам — прошепна той в ухото й.

Но не беше Джордж, който я плашеше. А Рубънс. Или по-скоро любовта й към него. Как можеше да обича мъж, който най-хладнокръвно е дал нареждания да бъде убит човек? Рубънс щеше да се аргументира, че самият Ашли е направил необходимо извършването на това деяние. Ами Мейър? Той какво ще каже?

Даяна гледаше през тъмните прозорци на лимузината как Лос Анджелис прелита край нея и беше сигурна, че не греши. Навремето, много отдавна, решението на Рубънс щеше да съвпадне с неговото, дори беше вероятно Мейър да изтъкне същите аргументи за подобно свое деяние. Но сега — беше сигурна — той щеше да намери начин да овладее положението.

Може би, разсъждаваше тя, Мейър дори да е знаел за замисляното убийство на Ашли. И нищо чудно затова да е избрал онзи момент, за да разговаря с нея. Сърцето й се вледени от тази мисъл. Дали е искал да й даде възможност да разубеди Рубънс? Толкова ли е била погълната в себе си, че е пропуснала намека? С отчаяни усилия тя върна мислите си към разговора им, ала не успя да намери никакъв задоволителен отговор. Тя просто не е знаела, което, изглежда, беше за лошо.

„Единствена ти можеш да го спасиш.“ Нали това й каза Мейър? „Единствена ти.“ Тя нямаше да допусне това да се случи отново. Рубънс е направил, каквото е направил, но въпреки всичко тя продължаваше да го обича. Лошо ли е това? Грешно ли е? Разбираше, че трябва да разтопи сърцето му и в същото време да опази своето да не се превърне в късче лед.

Вместо да се прибере вкъщи, тя насочи лимузината към дома на Крис. Групата се бе върнала от „война“, както Крис наричаше концертите; шест дълги, изморителни седмици на път. Турнето бе минало с изключителен успех — тълпи от правостоящи, където и да свиреха, — размирици, купища репортажи, а програмата в Ню Йорк, включваща едноседмични концерти в Медисън Скуеър Гардън, беше удължена с още три вечери.

Даяна беше използвала телефона в лимузината, за да позвъни в офиса на „Хартбийтс“. Ванета, тяхната координаторка — чернокожа англичанка, — й каза, че Крис си е вкъщи.

— Имаш предвид къщата в Малибу ли? — беше попитала Даяна, чувствайки облекчение, че не е в дома на Найджъл и Тай.

— Ами… — отвърна Ванета — във всеки случай е къща в Малибу. Беше ме помолил да намеря нещо друго чрез агенция за недвижими имоти. Намира се на около два и половина километра от предишната къща — тя продиктува адреса на Даяна. — Успяхме да подредим всичко, докато групата беше на път. Сега има и собствено студио.

Сивата къща от черничево дърво се намираше на брега на океана и не изглеждаше нито по-голяма, нито по-малка от онази, в която живееха с Маги. Имаше дървена веранда, която слизаше към плажа. Тя също беше боядисана в сиво и още миришеше на нова боя и смола.