Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

Даяна натисна звънеца и почака доста. По едно време дори се накани да си тръгне, предполагайки, че Ванета й е съобщила погрешно адреса или че Крис междувременно е излязъл. Но в този момент зърна встрани от къщата ролса на Крис и отново позвъни. Откъм брега сладкопойният провлачен глас на Линда Ронстад се извисяваше над шума на вълните.

Вратата се отвори и в тъмната й рамка се появи Крис, спокоен и отслабнал. Беше облечен в памучна тениска с отрязани ръкави и черни джинси. Косата му беше по-дълга и по-рошава от последния път, когато го видя в Сан Франциско. Под очите му имаше тъмни кръгове — последица от „войната“. Отвътре се носеше музика, непозната и интригуваща.

Той изненадан възкликна, като я видя:

— Даян!

Протегна ръка, привлече я към себе си и двамата се прегърнаха. Даяна го целуна по бузата и разроши косата му.

— Както виждам, успя да се завърнеш невредим.

— О, Господи, почти… и не благодарение на Найджъл. Проклетото копеле искаше да продължим направо за Европа, без да почиваме. Но накрая успях да му избия тази мисъл от главата — той се ухили. — Ама, хайде де, влизай. Радвам се, че дойде. Сега ще ти пусна нещо…

Минаха през просторния хол. Стените бяха боядисани в бледосиньо, а подът — покрит от стена до стена с дебел килим в гълъбов цвят. Мебелите от лакирано палмово дърво бяха тапицирани с приятна памучна дамаска. От обстановката лъхаше прохлада и отмора, а в единия ъгъл на стаята имаше дори висока палма в саксия.

Даяна долови слаб аромат на парфюм, смътно познат, но не можа да се сети откъде. Но не идваше от коридора, по който Крис я поведе. Тук стените бяха украсени с цветни репродукции на оркестъра по време на концерти. Минаха покрай три спални, едната от които — най-голямата — явно беше обитаема. В нея имаше ниско легло, направено по поръчка, не по-малко по размери от спалня. Преди да подмине стаята, Даяна зърна черна лакирана тоалетка и полуотворената врата към баня.

Двамата заслизаха по късо стълбище от полирано дърво и се отправиха към задната част на къщата, където се намираше студиото. То се състоеше от малка апаратна, отделена от самото студио чрез прозорец с двойно стъкло и звукоизолираща врата.

Крис приличаше на дете, на което са дали ключ от сладкарница. Той се настани в черен кожен стол с висока облегалка, разположен пред пулта и натисна няколко квадратни бутона. Под матовата им повърхност светнаха розови и зелени светлини, а зад гърба на Крис големият магнетофон започна да навива лентата е бръмчене. Поради високата скорост се чуваха разбъркани звуци, после настъпи тишина. Едва чуто се долавяше само тихото съскане, идещо от огромните тонколони, монтирани на стената.

Крие пошепна:

— Сега слушай — и натисна друг бутон.

Разнесе се взрив от множество китари — същинска звукова фаланга, заглушена в първия момент от шума на собствената си мощност. Но постепенно отделните тонове на мелодията започнаха да изскачат от акордите и от преобладаващия мотив на водещата китара — тънък и нежен като нишка.

Докато вървеше парчето, Крис си тананикаше мелодията, а от време на време и изпяваше някои части от текста. На едно място гръмна възторжен хор, повтарящ според Даяна заглавието на песента: „Думата за свят е рок’ н’ рол.“

Отначало тя бе потресена. Нямаше съмнение, че това е музика на „Хартбийтс“, но само толкова, колкото бегло да напомня стила им. В тяхната музика винаги имаше — поне след като Джон почина, а с него и музикалното му сътрудничество с Крис — нещо сурово, нещо от остротата на уличния бой; дори и в баладите им, с които те бяха на крачка да постигнат изтънченост. Но така и не направиха тази крачка. Найджъл за нищо на света не би подкрепил подобен ход, подозираше Даяна. Тази музика сега беше различна. Хармонията следваше духа на „Хартбийтс“, което за Даяна означаваше духа на Крис, но ето че в нея се долавяше изящество, което останалите момчета никога нямаше да допуснат.

Изпълнението свърши и тишината се възобнови. Крис седеше с глава между ръцете си, като изпаднал в транс; през дупчиците на акустичния таван светлината посипваше косата му с червени точици. Лицето му не се виждаше.

— Прекрасно е, Крис — обади се Даяна.

— Ммм, да, но дали ще се продава?

Даяна се вгледа в него. Усещаше го по-различен — вътрешно продължаваше да се съпротивлява, но наред с това долавяше и горещото му желание да твори. Още не можеше да определи със сигурност факторите, които го възпираха, но изведнъж прозря, че този миг е решаващ в живота и на двамата. В края на краищата аз съм му приятел, рече си тя. Трябва да му кажа какво мисля.