Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

Тай пристигна с направения по поръчка сребрист ролс на Найджъл, а не със своя спайдър. С това като че ли искаше да придаде на посещението си официалност. Беше облечена с пола-портфейл от тафта на черни райета и кремава крепдешинова блуза. Косата й бе подстригана и потъмнена до кестеняв оттенък и правеше лицето й да изглежда още по-млечнобяло.

Даяна, в тесни тъмносини панталони и ленена блуза, плисирана отпред и разкопчана дотам, докъдето да се вижда, че е без сутиен, посрещна Тай на вратата.

— Заповядай — покани я тя усмихната.

Тай отмести поглед от голите под блузата й гърди. Силно начервените й устни блестяха със същия наситен червен цвят като дългите й нокти. Даяна оприличи връхчето на езика, подаващо се между алените й устни, на глава на пепелянка. За разлика от Тай, Даяна имаше грим само на очите си, съзнавайки, че този контраст е достатъчно доловим да произведе театрален ефект. Тя се обърна, за да поведе Тай по коридора и почувства пламналите й очи в гърба си.

— Трябва да ти кажа, че бях доста изненадана, когато ми се обади — чу Даяна гласа на Тай зад себе си. — Доста ожесточени схватки имахме в Сан Франциско.

— Може би просто защото и двете сме приятелки на Крис — отвърна Даяна, докато влизаха в хола.

Там, до кадифения диван на по-ниското ниво светеше само една лампа с гравирано стъкло и създаваше задушевна и интимна атмосфера, която иначе не би могла да се получи в това огромно пространство. Даяна отиде направо при бара.

— Нещо за пиене?

— Имаш ли „Цингтао“?

Даяна огледа напитките.

— Трябва да има — намери бутилката зад коняка „Курвоазие“. — А, ето — разпечата я и наля от водката в чаша с лед, добави и лимонов сок. — Знаеш ли, май и двете се променяме, когато сме с него — Даяна подаде изпотената чаша на Тай. — Не си ли забелязала?

Тай я наблюдаваше над ръба на чашата си със студен израз в черните си очи. Изчака Даяна да приготви своята „Столичная“ с лед и двете вдигнаха чаши мълчаливо, сякаш в памет на починали, но незабравими приятели.

— Изглежда си станала доста близка с онова ченге — заговори Тай, без да отговори на Даяниния въпрос.

— Кое ченге? — Даяна излезе от бара.

— Лейтенантът, който разследва смъртта на Маги — поясни Тай и последва Даяна до дивана. — Как му беше името? Боунстийл.

Тя сгъна крак и седна върху него, от което пешовете на полата й се разтвориха и откриха белотата на цялото й бедро.

— Не повече отколкото с всеки друг — спокойно рече Даяна и отпи глътка от питието си. — Във всеки случай, изглежда, аз ще се окажа единственото алиби на Крис.

Тай се изсмя презрително.

— Нали не смята, че Крис я е убил?

— Нямам представа какво смята — Даяна остави чашата си на масичката. — Той е изключително неразговорлив.

— Знам как се лекува това… както и ти би трябвало да знаеш — тя отново се вторачи в Даяна над ръба на чашата си; същият студен поглед. — Защо не разбереш какво се върти в главата му? Не вярвам да е особено сложен като мислене. Сигурно ще ти бъде толкова лесно, колкото да си сложиш колан с жартиери.

— А теб защо те интересува?

Тай сви устни и сложи чашата си до Даянината.

— Ами то е много ясно. Просто не искам нищо да застрашава работата на групата. Включително и вероятните заблуди на някакво си ченге — извади от чантата си от гущерова кожа кутийка от костенуркова черупка и я отвори. — Знаеш, че доброто име е всичко за тия момчета. Ако не арестува никого, положително ще почувства натиск отгоре. Арестува ли някого, няма натиск.

Тя сви рамене, после бръкна с дългите си, рубиненочервени нокти в кутийката, извади мъничка сребърна лъжичка и загреба с вдлъбнатата й част от белия прах. Поднесе я последователно към двете си ноздри, като всеки път смъркаше бързо и дълбоко.

— Той няма да направи такова нещо — заяви Даяна.

— Откъде знаеш?

— Не е толкова глупав.

— Всички ченгета са глупави — отвърна Тай, сложи лъжичката на мястото й и затвори кутийката. — В един или друг смисъл — макар и малко късно, все пак попита: — Искаш ли от това?

И бавно пусна кутийката обратно в чантата си.

За миг на Даяна й се прииска да изрази мнение по повод щедростта на Тай, но се въздържа и каза само, че предпочита да остане само на алкохол.

— Китайска и руска — рече Тай, имайки предвид водките и посегна към чашата си. — Ин и Янг. Много интересно.

— Пила ли си руска водка?

— Да, но не „Столичная“.

Даяна също взе чашата си.

— Опитай. Много е хубава — и й поднесе чашата си. — Ето.