Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

— Обличай се и изчезвай! — заповяда й Даяна и я остави там, трепереща, с широко отворени очи.

В пълния мрак се усети раздвижване. Шум от тихи, плахи стъпки. Изведнъж звуци от задавяне, тътрене, трясък от счупен предмет, дрезгав вик.

Фенерчетата светнаха. Над врявата се разнесе гласът на Ел-Калаам. Силуети: очертания и сенки, които танцуваха покрай стените — разкривени, ясно открояващи се. Ел-Калаам изстреля три куршума в бърза последователност над всяка глава. Редът бе възстановен. Лампите светнаха.

Хедър и Рейчъл се намираха до библиотечния шкаф, където бяха спали. На дивана седяха Томас и Ръд, а близо до тях, на пода, бяха английските парламентаристи. Рене Луш, разчорлен и с помътнели очи, седеше облегнат на дългото огледало. Единствено Емульор продължаваше да лежи. Той се бе проснал по корем с глава и рамене завряни в дълбоката сянка на камината.

Ел-Калаам огледа с мрачен поглед стаята.

— Изправи го на крака!

Рита пристъпи напред и ритна с върха на ботуша си младия французин. Той не помръдна. Тя веднага се наведе и опипа врата му от едната страна. Вдигна поглед.

— Мъртъв е — рече жената. — Удушен.

— Даде ти се отговор, Ел-Калаам — обади се Ръд. — Никой нищо няма да подпише.

— В такъв случай приемам, че ти си го убил — гласът на Ел-Калаам прозвуча студено и безчувствено.

— Не съм казал такова нещо. Ще ми се да съм на негово място.

— Много добре — каза Ел-Калаам, — но тия не ми минават — той направи рязък знак с глава и Малагес хвана Ръд за предницата на ризата. — Закарай го в стаята за изтезания.

— Нее! — извика Луш, скочи на крака и тежко се облегна на огледалото зад себе си; олюляваше се. — Не той. Не той уби Мишел. Аз го убих.

— Ти? Колко интересно — рече Ел-Калаам. — И каква е евентуалната причина?

— Той беше млад, чувствителен — френският посланик приглади назад падналата над очите му коса. — Той не разбираше какво правите с него. Аз разбирах. Той не разбираше как го обработвате. Аз разбирах. Той никога вече нямаше да е същият. Никога нямаше да мисли по същия начин, нито да действа по същия начин.

— Това беше смисълът.

— Да, знам. И затова той трябваше да бъде спрян. Трябваше да бъде спасен от самия себе си или, по-скоро, от онова, в което щяхте да го превърнете — по лицето на Луш беше изписана болка. — Направих всичко възможно да му говоря, но нямаше резултат. И тогава… — той като че ли се задави от думите си. — Изборът, който трябваше да направя не беше лесен. Не можех да допусна нашето правителство да бъде въвлечено в такъв инцидент по този начин.

— Разбирам — спокойно отвърна Ел-Калаам. — Е, няма значение — той се отдалечи. — Изгасете лампите. Всеки да остане на мястото си до зори.

Тъмнина.

Дрезгава светлина на утрото. Цветовете бавно започват да изпъкват: по тапетите, по стените в кремаво и златисто; просветлението се отразява в стенното огледало.

— Само два часа остават — рече Малагес на Ел-Калаам.

— Всички знаем какво трябва да се направи… по един или друг начин.

Феси се приближи и застана до тях.

— Не вярвам израелците да отстъпят — продължи Малагес.

По лицето на Феси се четеше презрение.

— Американците и англичаните ще склонят ционистите да смекчат твърдия си курс. Помежду си те им достатъчно власт. Тя вече е подкопана, но все пак какво ще правят израелците без поддръжката на американците?

— Ако западняците обаче разберат правилно нашите намерения — отвърна Малагес. — Изглежда доста ги пообъркахме.

Ел-Калаам презрително се изсмя.

— Западняците разбират от философия колкото и от Аллах, което ще рече — никак. Те разбират само от куршуми и смърт. Човек трябва да предприеме крайни мерки, за да ги накара да действат. Иначе от едното им ухо влиза — от другото излиза. След време те ще изпълнят исканията ни.

— Това време — обади се Феси, — то тежи на врата ми като камък — той потупа с лявата си ръка своя АКМ. — Копнея за битка. Част от мен чака само да дойде крайният срок и да мине, без радиото да съобщи за победата ни. Копнея да всея смърт и разруха.

— Защото си луд — сопна му се Малагес. — Майка ти сигурно те е изтървала на главата, когато си се…

Феси се нахвърли върху него; Ел-Калаам застана между тях.

— Омръзнахте ми! — кресна той. — И двамата — той отмести поглед към библиотеката, до която стояха Хедър и Рейчъл. — Малагес, заеми се с момичето. А ти, Феси, върви да провериш дали радиото е настроено на правилната честота — в това време Рита хвана Хедър за лакътя. — После ела при нас в стаята за изтезания. Сега ще видим от какво са направени тия двете.