Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

— Понякога се чувствам по-висока от всички хора — рече Даяна мечтателно.

— Я ми кажи — продължи Мейър, — според теб, ти ли си се променила или хората около теб?

— Не разбирам какво имаш предвид.

— Ами например лимузината, с която дойде — ръката му пусна за миг нейната, за да направи неопределен жест към входа на гробището. — Преди шест месеца ти не разполагаше с нея… не можеше да я получиш, прав ли съм? — Той кимна. — Така. А сега я имаш, защото си по-различна ли или защото тези около теб те възприемат по-различно?

Даяна го погледна.

— Има ли значение?

— Само за теб, Даяна.

Тя сведе поглед към букета, който й бе дала Марго. Наведе се и го положи върху гроба. Когато се изправи, почувства леко замайване.

— Какво ли е това чувство — попита Мейър, — да полагаш цветя върху празен гроб?

Той протегна ръка и успя да я хване, за да не падне. Тя се облегна на нето — независимо от болните си крака старецът стоеше непоклатим като скала и я държа, докато дойде на себе си.

— Какво искаш да кажеш? — заговори Даяна. — Аз бях на погребението на Маги и видях…

— Видяла си празен ковчег, спуснат в земята — спокойно я прекъсна Мейър. — Твоята приятелка Маги не е била вътре.

Даяна и не помисли да поставя под въпрос казаното от него.

— Тогава къде е?

— В Ирландия — Мейър здраво държеше ръката й. — Погребана е в родния си край.

— Но Маги е родена в Сейнт Мери, Айова — рече Даяна.

— Не родена, а отраснала там. Тя и сестра й били доведени тайно от Северна Ирландия, веднага след като били родени. Тук били настанени в подходяща семейна среда и…

— Но защо?

— Истинското им фамилно име е Туми — отвърна Мейър и замълча за малко. — Не ти ли звучи познато?

— Почакай — Даяна върна мислите си към разговора с Мариън. Тогава той изглеждаше развълнуван и тя го бе попитала за причината. „Това злощастие в Северна Ирландия“: Нали така се бе изразил? — Не се ли казва Шон Туми патриархът на протестантите в Белфаст?

Мейър кимна.

— Същият. Маги беше негова внучка.

— Боже мой! — възкликна Даяна. — Какво говориш?

— Не вадя никакви заключения — отвърна с равен глас Мейър. — Оставям на другите да го правят. Аз само ти казвам какво научих. Нали това е част от сделката ни?

— Но Мариън ми беше споменал, че Шон Туми бил наредил на англичани и протестанти заедно да нападнат онзи католически район в Белфаст, как му беше името?

— Андитаун.

— Да, Андитаун. И това било…

— Две седмици, плюс-минус няколко дни, преди да бъде убита приятелката ти.

Даяна се обърна да си върви.

— Трябва да отида в полицията.

Но Мейър я хвана за ръката и я спря. Обърна я с лице към себе си и рече:

— И какво ще им кажеш?

— Същото, което научих от теб — тя оглеждаше безизразното му лице. — Или нямаш куража да потвърдиш пред тях?

— Успокой се — каза Мейър. — В случая това няма нищо общо с мен или с теб — той я притегли по-близо до себе си; използва и бастуна, за да подсили думите си. — Добре, да речем, че ние двамата отидем в лосанджелиската полиция и им разкажем всичко това. Ти можеш ли да допуснеш, че Шон Туми е прехвърлил тук внучките си без знанието на американското правителство? Смяташ ли, че то ще позволи случаят да бъде изнесен в пресата? — и тъжно поклати глава. То никога няма да разреши да се отвори гробът. Никога — Мейър сложи ръка на рамото й. — Даяна, тази информация е само за теб и за никого другиго. Обещах да ти помогна да откриеш кой е убил приятелката ти — нищо повече.

— Но не си го направил още.

Мейър пъхна листче в ръката й и захлупи пръстите й върху него.

— Когато ти се удаде случай — рече той, — виж се с този човек.

После се наклони към нея и я целуна по бузата.

Тя не можа да се сдържи — отиде при Боунстийл. Той, разбира се, беше скептичен.

— Трябва да ми кажеш откъде идва тази информация.

— Не мога, Боби — разпери тя ръце. — Моля те, не настоявай.

— Слушай какво…

— Не, ти слушай. Или ще повярваш, или не и точка по въпроса.

— Добре — отговори той, — според мен това е измишльотина.

— Чудесно — каза Даяна и се изправи. — Тогава довиждане.

— Почакай, почакай една минута — спря я той и забарабани с вилицата си по масата.

Те разговаряха в кухнята в дома на Рубънс. Даяна бе отказала отново да се появява в полицейското управление, а и не бе успяла да се сети за някое заведение в града, където нямаше да я обгради тълпа от хора; освен това не искаше да води и Алекс със себе си.

Боунстийл й посочи стола с вилицата.