Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

Прохладата отвън и нарастващата топлина отвътре — тази вълшебна противоположност на усещания — й действаше едновременно възбуждащо и успокояващо. Страстта, с която Рубънс впи устни в гърдите й, изопна чувствените нишки в нея чак до пръстите на краката й и тя сграбчи задните му половинки, за да го вкара колкото се може по-навътре в себе си.

Прииска й се отчайващо силно да останат завинаги така, ала възбудата й вече преливаше и крайниците й започнаха да отмаляват, както се бе хванала за него, сякаш той бе самата яхта. И когато усети, че наближава оргазмът, който надмина всички досегашни, тя захапа рамото му с мисли, че няма да е достатъчно само да крещи на пресекулки, че има толкова неща, които иска да му каже — за Мейър, за Орелио Окейшо и за… да, за Бейба. У нея напираше желание точно сега, в екстаза си, да го допусне в онези свои потайни кътчета, които пазеше неприкосновени, да разкрие всичките си тайни, които държеше заровени дълбоко в сърцето си през изминалите години и нямаше намерение да споделя с никое човешко същество, а вече копнееше да ги довери на него. На него!

Но не направи нищо подобно, само нададе вик, силен и продължителен, отдавайки се напълно на разливащото се в нея удоволствие. Устните му докоснаха рамото, продължиха нагоре към ключицата й — тази нежна извивка в основата на шията, и накрая бузата му се долепи до врата й, който започна да му предава ударите на сърцето й във вид на едно безкрайно послание.

— Беше толкова хубаво — прошепна той и трябваше да млъкне, за да изплюе водата от устата си. — А самата ти, като не носиш нищо, освен диаманти, си като част от небето, посипано със звезди.

Поезията на думите му я изуми — да можеше само Бейлман или Майкъл Крауфорд да го видят отнякъде; щяха ли да познаят в него деловия човек? Според нея — не. И тя го погали по тила с желанието да го одраска леко, ако имаше дълги нокти. Но нейните бяха съвсем къси и съвършено заоблени, за да са годни за подобно нещо. Ставаха само да натискат спусък и да държат здраво грубата дръжка на нож. Помисли си за материала в „Плейбой“ и за бойното кръщение на „Хедър Дюел“. Моето бойно кръщение. Да, моето. И може би една Академична награда.

Рубънс и Даяна с неохота излязоха от водата, треперещи се втурнаха към кърпите си и почнаха да се подсушават един друг. Облякоха се в джинси и памучни тениски, които винаги държаха като резерва на яхтата. Най-неочаквано Рубънс отиде и вдигна котвата. Запали двигателя, обви с ръка кръста на Даяна и насочи яхтата навътре в морето, където мъглата ги погълна напълно.

След известно време Рубънс загаси двигателя и остави яхтата да се носи тихо по вълните. Нямаше вятър, нямаше звезди, единствено морето им подсказваше, че са все още в действителния свят.

Рубънс слезе в каютата, а Даяна остана да спусне котвата. Когато го последва долу, той беше превърнал масата в двойно легло. Чаршафите на лилави фигури вече я чакаха. Тя се съблече и се покатери на леглото до Рубънс.

— Заредил съм касета — каза той с тих, хриплив глас и мушна ръка под врата й.

— Заспивам — Даяна притисна буза в топлата му плът.

— Един от любимите ти филми е — Рубънс протегна свободната си ръка, натисна бутона на дистанционното управление и телевизионният екран светна към електронен живот. — Не те ли интересува кой е?

— Ъ-хъ — тя целуна гърдите му, без да отваря очи. — Кой е?

— „Ноуториъс“.

Тя се размърда и започна да гледа филма на пресекулки. Задремваше, отваряше очи, пак задремваше, по тъй като знаеше диалога почти наизуст, това нямаше значение. Пропуснатите части й се явяваха в дрямката.

Точно след полунощ — разбра го от тихите удари на месинговия корабен часовник — в изпълнения с напрежение и драматизъм кадър, Кари Грант понесе на ръце надолу по широкото стълбище отровената Ингрид Бергман под злобните, но безсилни погледи на Клод Рейнс и Лиополдин Константин — актрисата, която играеше великолепно майката на Рейнс във филма.

Телефонът звънна. Рубънс намали звука и вдигна слушалката след втория звън. Докато на екрана се редуваха беззвучните образи на Грант, Бергман, Рейнс и бясната Константин, Рубънс говореше в слушалката. Тия хора са същински икони, мислеше Даяна. Техните образи ще останат завинаги запечатани в човешката памет като на онези, издълбани върху Маунт Ръшмор 6 6 Паметник в Южна Дакота, САЩ, който представлява изсечени в скалите огромни скулптурни глави на американските президенти. — Б.пр. .