Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

Това всъщност, заключи в себе си Даяна, докато наблюдаваше далечните, размазани от мъглявината светлини на Санта Моника, се дължи на факта, че Мейър остарява. Затова се безпокои. Рубънс е чудесен. Знам го. Чувствам го. Няма нищо страшно.

— Помниш ли какво ти казах у дома за Берил? — прошепна Рубънс в ухото й, притискайки я по-силно към себе си.

— Че е гениална ли?

Много обичаше да чувства ръцете му върху гърдите си. Тогава й се искаше да затвори очи и да се отпусне в прегръдките му спокойна и сигурна.

— Ти също си гениална — рече той. — Спенглър заслужава да му имам вяра — и се засмя. — Оказа се добър познавач на роли.

— На моята роля.

— Да, на твоята.

Рубънс я извъртя в прегръдката си, за да застанат един срещу друг. Двете половини на лицето му се осветяваха съответно от червената и зелената сигнални лампи на яхтата, като едната му страна беше по-тъмна от другата и това някак му придаваше зловещ израз.

— Даяна, никога не съм обичал някого по начина, по който обичам теб.

В полумрака очите й изглеждаха разширени до крайност тя издаде звук, наподобяващ нещо средно между стон и въздишка. Пръстите й погалиха врата, върховете на ушите му и притеглиха главата му към лицето й. Устните им се слепиха тъй внезапно, че по тялото на Даяна премина силен ток, сякаш беше стъпила върху открит проводник.

— Ама как хубавичко му смачка фасона на Бъз — промълви Рубънс с пресипнал глас, отлепвайки устни от нейните. — Не бях го виждал да се държи по този начин, особено с жена. Той не уважава никого.

— Знаеш ли — тихо каза Даяна и продължи да наблюдава собственото си отражение, трепкащо в очите му, — направих го с огромно удоволствие. Той се държа като свиня. Цял живот сме подвластни на хора като него.

— Не влагаш политически смисъл в това, нали?

— Политически ли? Не. Във взаимоотношенията между Бъз и мен няма нищо политическо. Те са на сексуална основа.

— Нещо такова — каза Рубънс и загали със средата на дланта си зърното на гърдата й.

— Нещо такова — отвърна тя и близна с език врата му през полуотворените си устни.

— Нещо такова — продължи той, като повдигна края на роклята й, за да плъзне пръсти по дългото, гладко бедро.

— Нещо такова — рече тя, обгърна с ръка топките му и леко застиска топлата плът, докато почувства как ответното потръпване премина през слабините му.

— Хайде да слезем долу — с удебелен глас промълви той — и да си облечем банските.

— За какво са ни? — засмя се Даяна. — Кой ще ни види тук?

Той я тупна закачливо по задника.

— Веднъж направи това, което ти казвам, чу ли?

Тя целуна върха на показалеца му и го притисна в престорено нацупените си устни. Двамата заслизаха по стълбите към каютата. Банският й костюм в тъмно виолетов цвят я чакаше сгънат върху леглото. До него лежеше плътна хавлиена кърпа. Тя взе банския си и нещо дълго и блестящо изпадна от него на пода.

— Боже мой! — ахна Даяна и коленичи; вдигна предмета и го задържа в дланите си. Той блестеше между пръстите й като обръч от светлина. Беше диамантена гривна. Тя вдигна глава. — Боже мой, Рубънс!

Той коленичи до нея. При такива случаи обикновено подхвърляше по някоя шега — беше му трудно да изразява с думи или жестове дълбоки чувства. Ала този път лицето му остана сериозно. Много внимателно взе гривната от ръцете й и рече:

— Открих я в „Хари Уинстън“. Още, щом я зърнах, реших, че е от тия неща, които са направени само за теб — той се вгледа във виолетовите й очи. — На коя ръка?

— На лявата — отвърна Даяна, затвори очи и го целуна.

По тялото й премина тръпка, когато усети тежестта на гривната, обгърнала китката й. Рубънс закопча карабинката и звукът от щракването й отекна в съзнанието на Даяна като гръм в тиха нощ. Тя обви ръце около него и обсипа лицето му с целувки.

— Хайде да се потопим във водата — прошепна след малко Даяна, ала краката й бяха като гумени и Рубънс трябваше да я вдигне на ръце. Със същата лекота, с която тя взе накита от пода, той я понесе нагоре към палубата.

Там той свали дрехите си, настани Даяна върху стрингера и започна бавно и внимателно да я съблича, като старателно сгъваше всяка свалена част от облеклото й. Голото й тяло ту потъваше в мрак, ту се осветяваше от мигащите сигнални лампи на яхтата и от мъждукащите светлини покрай бреговата линия. От морето се надигаше мъгла и на Даяна за миг й се стори, че е попаднала в някаква праисторическа среда.

Двамата скочиха в леко надигащите се вълни и кожата им настръхна от студ. Но много скоро те свикнаха с водата и единствено лицата им, които бяха над повърхността, усещаха студа. Задържаха се във водата изправени, без да отместват поглед един от друг. От време на време Даяна зърваше с крайчеца на окото ослепителните отблясъци, които едната й китка хвърляше върху тъмната повърхност на морето и върху белия профил на яхтата. Двамата дълго се забавляваха, като се докосваха, милваха, целуваха; и когато го усети, че е влязъл в нея, стана толкова неусетно, че единствено по топлината разбра, че това най-сетне е той, а не поредното тихоокеанско водорасло, промушило се между краката й.