Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

„И ПОБЕДИТЕЛКАТА Е… Въпреки че някои от вас може да си помислят, че е малко рано да навлизам в играта за предричане на Академичната награда, вече чух някои доста забележителни оценки за главната роля на Даяна Уитни в предстоящия филм «Хедър Дюел». Не е тайна, че повечето от нас очакваха друга женска роля да се състезава със Сали Фийлд в «Норма Рей» и Джейн Фонда в «Клут» и «Завръщане у дома». От всички сведения… а аз съм склонен да вярвам на тези осведомени източници… ролята на Хедър Дюел може с пълно право да включи Уитни в състезанието за наградата «Най-добра актриса». Филмът разказва за бойното кръщение на съпругата на заможен индустриалец, заловена в една вила, обсадена от терористи. Уитни, както без съмнение знаете, достигна международна известност чрез блестящия филм на бъдещето на Джефри Лесър «Кралско червено». Ако не сте я гледали в него, не предполагате какво изпускате.“

Даяна прочете на глас рецензията на Рубенс с немалко задоволство.

— Виж! — обърна тя списанието към него. — Дори са отпечатали кадър от филма. Как успя да уредиш това?

— Берил се обади на Бъз Бейлман — отвърна той и се засмя. — Нали ти казах, че е гениална — и се приближи до Даяна. — Ей, телефонът в офиса не спря да звъни цял ден и съм сигурен, че няма да престане и тук. Какво ще кажеш да идем до яхтата за малко?

Когато се качиха на палубата, небето беше вече с тъмно виолетовия цвят на индиго. Светлините покрай широкия залив на Малибу светеха като блестяща огърлица в сънливите низини. Даяна се замисли за Ясмин и техния следобед, прекаран тук, и потръпна леко. Още чувстваше устата си отвътре преситена и подута от мускусения вкус на другата жена. Мисълта, която плуваше в тъмните води на съзнанието й, откакто позволи на Ясмин да я прелъсти, започна да се надига към повърхността. Да можеше само да я улови! Замисли се и за Крис, горкият нещастен Крис. Беше й се обадил от… къде беше? От Денвър? Или от Далас? Не можеше точно да си спомни в момента. А и всъщност нямаше значение, младежите бяха едни и същи навсякъде, където и да отидеше групата — както и залите, осветлението, обемистата апаратура. И ръкоплясканията, все по-гръмки и по-гръмки, докато феновете се стичат по вече претъпканите пътеки между редовете, вдигнали ръце нагоре с показалци, сочещи към тъмнината на нощта: „Номер едно, номер едно, номер едно“.

Боже мой, колко ужасно звучеше гласът на Крис, когато й се обади. Тези изтощителни нощи не бяха по вкуса му, за разлика от Найджъл. Крис беше доволен от работата си в студиото, а не от феновете. Съществуваше някаква странна, изкривена… добре, да, вампирска връзка между тези музиканти и техните почитатели. Не си спомняше къде беше чела интервю, в което едно умно момче, рокмузикант, заявяваше: „Нека наречем нещата е истинските им имена. Връзката е вампирска.“ Тогава тя бе сметнала изказването му за прекалено журналистическо. Този род момчета бяха известни с майтапите си спрямо интервюиращите ги, които вземаха всичко на сериозно. Даяна беше прочела и репортажа в „Ролинг Стоун“, базиран на интервютата с групата, взети в Сан Франциско. Сред текста, оградена с дебела ивица, бе поместена и снимката, на която, заедно с групата, бяха и тя, и Найл, а обяснителният абзац бе посветен предимно на нея. Срокът за предаване на материала в редакцията беше причина възпоменателната бележка за Найл да бъде отпечатана в следващия брой.

Във всеки случай Крис се показваше доста сдържан, докато Найджъл говореше ли, говореше. Как ли издържаше? Цялата отговорност за съзидателната дейност на групата падаше изключително върху Крис, независимо че, поне по всеобщо мнение, той и Найджъл разработваха заедно всяко парче. Даяна подозираше, че дори и за Крис напрежението имаше граници. Засега приятелството може само да го поддържа. Е, добре, след няколко седмици те ще се върнат в Лос Анджелис. Тя реши да разговаря отново с Крис, очи в очи.

Почувства как две ръце я обгръщат и тялото на Рубънс се притиска в гърба й. Набъбващата му мъжественост се намести в гънката между задните й половинки. Ръцете му се плъзнаха нагоре и обгърнаха с шепи гърдите й. Топлина обля тялото й, топлина, която само отчасти се дължеше на сексуална възбуда, защото включваше и нещо много повече.

— За какво мислиш?

— За това колко съм щастлива.

И не беше лъжа, допълни тя наум, макар че не беше и самата истина. Мислите й бяха насочени и към Мейър, към онова, което й бе казал — сключения между тях пакт. Сега много й се искаше да закриля Рубънс, въпреки че не беше съвсем наясно от какво. Старецът безкрайно се тревожи, продължи да размишлява тя. Прочетох го в очите му. Но може ли някой да го вини? Какво ли не е минало през главата му? И е оцелял. Това е по-важното. Нямаше ли предвид тъкмо това и Мариън, когато на времето й говореше за Холивуд? Че най-важното тук е да оцелееш. Защото мнозина са опитвали и не са успявали.