Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

Крис се извърна към нея. Високите й скули грееха в розов оттенък, синкавочерната й коса бе опъната назад в сложна плитка.

— Кажи ми — попита той, — колко време ти отнема, за да си направиш така косата?

Сутан се засмя:

— Повече от час.

— Струва си.

— Благодаря — кимна тя с усмивка.

В неговите спомени тя неизменно бе мила, весела, открита. Той не я чувстваше като враг, какъвто вероятно винаги бе съзирал в брат си.

Домът на Тери също не отговаряше на очакванията му. Това бе просторен, светъл апартамент, гледащ към булевард „Виктор Юго“, пълен с ярки цветя и декоративни растения с лъскави листа. Мебелите бяха удобни и меки, далеч по-малко аскетични от тези, които според неговите представи Тери би си позволил. И все пак по всичко личеше, че тук той е бил щастлив.

— Ти обичаше ли брат ми? — попита Крис, докато поемаше от Сутан голяма чаша минерална вода.

— Няма ли да отидеш да се изкъпеш?

— Мислиш ли, че имам нужда? — Тя го изгледа, без да отговори нищо и той се почувства засрамен. — Извинявай — каза изведнъж и остави запотената чаша. — Напълно си права. Аз наистина мириша.

— Ей там, направо — посочи Сутан. — Вратата в дъното на спалнята ти.

Той влезе в банята и свали дрехите си. Сега, когато не бяха на него, те изглеждаха и миришеха като дрехи, носени твърде дълго. Остави ги върху леглото в стаята. Спалнята за гости. От това в съзнанието му отекнаха рояк мисли. За какво е служела тази стая, когато Тери е бил жив? Когато Тери е бил жив.

Крис се върна в банята, пусна душа и застана под струята. Спомни си съдебните лекари, полицаите, изпълнили апартамента му, въпросите, светкавиците, бляскащи непрестанно, като че ли Аликс беше някаква знаменитост или филмова звезда. А той, който не искаше нищо друго, освен да бъде с нея по пътя към болницата, бе принуден отново и отново да повтаря своите показания пред полицаите, защото те очевидно не вярваха на някои подробности: „Искаш да ни убедиш, че е била нападната от мъж, въоръжен с ветрило?“ И други недоверчиви въпроси от този род на обикновени, земни мозъци, които отказваха да възприемат невероятното.

Той се насапуниса; усещаше кожата си суха и раздразнена, сякаш се бяха опитвали да го дерат жив. Когато свърши с показанията си, последваха още въпроси; съдебните експерти лазеха напред-назад по окървавения килим като агенти на ЦРУ в пародиен филм. Единият от детективите, цветнокожият с белега на брадичката, преписваше от пътеводителя на Крис адреса и телефонния номер на хотел „Негреско“ в Ница, където той смяташе да отседне. Записа си също така номерата на полетите, всяко късче информация, което успя да открие. „Колко време казахте, че ще отсъствате от страната?“

Крис отговаряше на всички въпроси. По това време Макс Стайнър вече беше до него — понякога и адвокатите се нуждаят от адвокат. От шока и болката гласът му звучеше глухо. Той се взираше в белега на чернокожия детектив — сиво-розов на цвят, отдалеч той изглеждаше като петънце от cafe au lait 34 34 Мляко с кафе (фр.) — Б.пр. на фона на шоколадовата кожа, сякаш някой бе разбъркал на това място малка капчица мляко.

Тази незначителна дисхармония му действаше някак успокоително, подобно на краткотраен нощен дъжд, който ромоли по покрива и се стича от стрехата — нещо, в което човек може да намери утеха в своята самота.

Накрая му благодариха — все пак той не беше заподозрян, а само свидетел на едно типично градско, особено зловещо престъпление.

Крис спомена, че трябва да се направи нещо за Дани, сина на Аликс, и другият детектив, белият, със сълзливите, зачервени очи, каза: „Не се безпокой, приятел, ние имаме грижата за всичко.“ Но след като полицаите си тръгнаха, той отиде заедно с Макс в Уест Сайд, за да се погрижи сам за момчето, да го отведе в болницата, където в спешното отделение оперираха Аликс. „О, Господи, днес медицината прави чудеса, вестниците непрестанно пишат за това, значи Аликс положително ще се оправи, моля те, мили боже, нека да е така.“

И той не си тръгна от там, докато самият хирург не го увери, че макар състоянието й все още да е сериозно, животът й е вън от опасност. „Тя е истински боец, сър, животът й висеше на косъм, но прескочи трапа. В най-лошия случай я очаква една пластична операция. Голям късмет извади.“

Не пускаха никой да влиза при нея; хирургът му каза, че това няма да е възможно най-малко още два-три дни. Крис повери Дани на грижите на Макс и с известна неохота отлетя за Франция. За съжаление, формалностите около смъртта на Тери не търпяха отлагане.