Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

— Ще те попитам нещо и те съветвам дълго и внимателно да си помислиш, преди да ми отговориш. — Сийв се наведе напред и се хвана за страничните облегалки на стола на Чън. Очите му не трепваха, лицето му почти се допираше до това на китаеца. — Ако ти не управляващ Чайнатаун, кой тогава?

Той видя как дълбоко в очите на Чън се загърчи отчаяно пламъче.

— Ако ти кажа това, аз съм мъртъв.

— Слушай, човече, ако не ми кажеш, можеш да отпишеш сестра си. — Той доближи устни досами ухото на Лунг. — Никога не си бил вътре и не знаеш какво е. Особено за хубава жена като сестра ти. Ще издържи… колко… Шест месеца? След това дори ти няма да я познаеш. Тия жени вътре са зверове, самосвали на два крака. Падне ли им сестра ти, ще я изцедят до последната капчица. Ти решаваш, Лунг. Хайде, прати я в ада.

Сийв се дръпна назад, видя пулсиращата вена на слепоочието на Лунг.

— Добре — каза Чън накрая. — Но за тази цел ще трябва да ме изкараш от тук.

— Тая няма да я бъде, приятел.

— Или това, или нищо. Там, където ще ходим, трябва да бъдем заедно.

— Щом аз и ти можем да отидем, нищо не ми пречи да заведа и полицейски отряд.

— Сигурен ли си? Този, когото търсиш, ще е изчезнал още преди да напуснеш участъка.

— Какво искаш да кажеш?

— Смяташ ли, че никой отвън не знае какво става тук? Помисли.

И Сийв, който за пръв път от началото на разпита изпитваше смущение, разбра, че Лунг казва истината.

Отпуснат в обятията на Морфея, Мило мечтаеше на глас за своята жена. Морфея бе виетнамка с изключителна красота и като неин клиент той изливаше в момента своята post-amour tristesse 31 31 Печал след любовния акт (фр.) — Б.пр. . Млада на външен вид, вътрешно тя бе може би по-възрастна от него.

Жената на Мило бе починала преди няколко години, но той добре помнеше онова, което му бе сторила, или по-точно онова, което си бяха сторили един на друг.

В онези дни името Мило все още не беше измислено. Животът му бе по-близо до Азия, впримчен в спорните въпроси на политиката, тясно свързан с революцията.

Оттогава времената коренно се бяха променили. Сега Азия бе просто място за бизнес. Политическите въпроси бяха passe 32 32 Минало (фр.) — Б.пр. , революцията — част от историята. С интернационализирането на световната икономика дори великите някога водачи се бяха простили с мечтите си.

Много, преди всички останали Мило бе видял провала на своята — и тяхната — политика. Смъртта на жена му бе последната капка, последното звено на един отминал живот (от известно време не поддържаше връзка с дъщеря си). И така, той престана да съществува. Половин година по-късно се появи в Париж с подходящи препоръки и моментално бе грабнат от „Льо Жирон“ — Обществото за завръщане в лоното на църквата.

Ала съзнанието му не можеше така лесно да се прости с предишния живот. Като неуморна машина неговият мозък непрестанно извличаше на бял свят събития и случки — тъмни, неприятни, мрачни, които го преследваха в часовете на отдих или удоволствие.

Морфея, която умееше да му доставя удоволствие във всяко физическо и психологично отношение, се оказваше безсилна да прегради пътя на миризмите, извиращи от неговото минало. След като бяха правили любов, той лежеше в полусън, обгърнат от влажните й бедра, и говореше тихо — една река от злодеяния, дребни грехове и стаена болка. Тя държеше главата му целуваше плувналото му в пот тяло, както би правила, ако той гореше от треска, усещаше в потока на неговите мисли гнева, който бе нараствал през годините като жива, злокачествена тъкан, докато накрая бе разбил едно семейство и погубил няколко човешки живота.

С колко мъже бе спала съпругата на Мило, колко пъти нарочно го бе оставяла да я завари насред акта? Морфея по никакъв начин не можеше да измери болката, която тази жена му бе причинила. Тя често се питаше защо след всичко това, двамата бяха останали толкова дълго време заедно. Веднъж Мило й загатна причината: обаянието на бившата му съпруга, притеглящо непреодолимо влиятелните мъже и жени, както пламъкът привлича насекомите. Това нейно качество я бе направило безценна за него.

Нямаше нищо чудно в това, че мислите на Морфея бяха изпълнени от него, тъй като по свои собствен начин тя го обичаше. В Мило съзираше величието, което очевидно бе убягнало на неговата съпруга.

Още от ранната си младост в Азия Морфея бе използвана от мъжете и бързо бе осъзнала, че ако това ще е попрището й в живота (всъщност, тя не си и представяше някакво друго), то поне би могла да извлече от него своята quid pro quo 33 33 Компенсация, отплата (лат.) — Б.пр. .