Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

„Положително мнозина щяха да загинат в подобен страшен конфликт, помисли си Могок. А тези, които оцелееха?“ Той потрепери. Ако разказите за генерал Киу се окажеха дори наполовина верни, мъртъвците щяха да са за завиждане.

Могок приклекна до един дънер и замислено всмукна през зъби. Тук в планините съществуваше магия, могъща магия, прекарала векове наред в сън, събирайки сила. Ако генерал Киу действително имаше достъп до „Гората от мечове“, той безспорно би могъл да извади тази магия на бял свят и да я използва срещу всеки, имал глупостта да застане между него и стремежа му към контрол над цялата търговия с опиум в Шан. Защото това бе всъщност неговото желание. И той би бил непобедим, дори може би, както се казва в книгата „Та Таун“, безсмъртен.

— Говори се още, че генерал Киу не е роден от жена.

— Какво?! — адмирал Джъмбо изгледа Могок така, сякаш му бе изникнала още една глава.

— Да. — Като видя изражението на адмирала, на Могок му мина през ума, че може би не бива да упорства. Но, отворил веднъж уста, той продължи нататък, движен от тревогата и страха, подобно на изгубила управление кола, летяща с нарастваща скорост надолу по стръмен планински склон. — Говори се, че няма майка и съществува извън „самсара“, колелото на прераждането.

— Ха! Ама че глупост! — изсумтя адмирал Джъмбо. — Знаеш по-добре и от мен, че според тхераваданското учение 28 28 Будистко учение — Б.пр. , всеки — човек, нат 29 29 Светец в будистката религия — Б.пр. , бог или демон, е обвързан от „самсара“.

— Това е вярно — очите на Могок гледаха мрачно. — Но не и за Махагири, монаха отстъпник, написал „Та таун“ — Книгата на хилядата ада. Неговото наказание е вечно. Дори Равана, демонът, който се мъчи да унищожи Буда, не може да промени това. Махагири е безсмъртен, но е изхвърлен от „самсара“. Осъден е да остане един и същ, непроменен, завинаги.

Адмирал Джъмбо се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

Могок преглътна, събирайки целия си кураж.

— Че генерал Киу и Махагири са едно и също.

— Могок, питам се дали усещаш какви глупости говориш.

— Махагири не може да умре — продължи да настоява Могок. — Такава е неговата карма. Може само да приема различен облик. Това е, което се знае тук, в Шан. Аз просто отбелязвам съществуването на тези слухове около генерал Киу.

— Слънчевите лъчи — каза адмирал Джъмбо — прогонват мъглата. В този климат разумът е като слънцето — той разпръсква суеверието. Съветвам те да забравиш за тези истории, Могок. Вярно е, че Махагири е безсмъртен, че отново и отново се появява в тази част на света, за да се опита да измени своята карма, да се освободи от проклятието, което го прави най-окаяното създание на земята. — Адмирал Джъмбо потръпна. — Да си извън колелото на прераждането действително означава да живееш в Хилядата ада. Но който и да е Махагири, той в никакъв случай не е генерал Киу. Бил съм се рамо до рамо с него и мога да те уверя, че е човек от плът и кръв, не по-различен от теб или мен.

— Щом ти го казваш — рече Могок, но по гласа му не личеше да е убеден.

В този момент те чуха зов на птица и телата им се напрегнаха. Часовите на адмирал Джъмбо бяха забелязали някой да се изкачва по пътеката.

Двамата провериха оръжията си и махнаха предпазителите, готови всеки миг да открият огън.

— Не е руснак — каза адмирал Джъмбо, когато човекът се показа пред очите им. — Свали автомата. Това е Мън.

Сива светлина, зацапана от стоманената мрежа над покрития с коричка от мръсотия прозорец, падаше върху Питър Лунг Чън и го отделяше от сенките, в които тънеше останалата част от безличната килия.

Сплел пръсти в скута си, той седеше в позата на каещ се грешник върху стоманен стол, завинтен за пода. Гледаше право пред себе си. Лявата му ръка беше обездвижена с гипсова шина, която стигаше от рамото до върховете на пръстите му.

— Ако искаш, мога да ти се разпиша върху него — каза Сийв, като посочи гипса. Отговор не последва. Сийв стоеше в срещуположния край на килията и четеше досието на Дракона. В ръката си държеше чаша кафе, силно и разяждащо като моторно масло. — Боли ли те, Лунг? Искрено се надявам, че боли адски. Снощи ходих при вдовицата на Ричард Ху. Той беше един от моите хора. Когато го надупчиха с куршумите си, твоите телохранители ти скъсаха квитанцията. Елена Ху смята, че трябва да умреш. Вероятно е права. Стоях при нея половината нощ. Може би ще продължи да плаче днес, утре, кой знае? — Сийв отпи от кафето и усети как изгарящата течност си проправя път към стомаха му. После отново сведе поглед към досието на Лунг, където се съдържаха последните данни от наблюдението над сестрата на Дракона, провеждано от Даяна.