Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

— Никакви чувства — притискаше го неотстъпно Сийв. — Не и след като осакати едно шестнайсетгодишно момиче, за да се докопаш до мен.

— Никога няма да успееш да докажеш, че Ки има нещо общо с моя бизнес — изрече Лунг безразлично, сякаш това изобщо не го засягаше.

— Ще се видим в съда, Лунг. — Сийв смачка картонената чашка и я хвърли в завинтеното за пода кошче за боклук.

Не бе успял да се обади да отключат, когато Чън каза:

— Не закачай Ки. Скъпо ще платиш, ако я замесиш в това.

— Това заплаха ли е? — попита Сийв, докато почукваше по стоманената врата. — Защото ако е така, приятел, ти току-що направи най-големия си гаф!

Той остави Чън да поразмишлява и отиде в съседната стая, откъдето Даяна наблюдаваше всичко през огледалното стъкло.

— Това се казва блъф, шефе — каза тя. — Беше толкова близо до ръба, че на моменти стомахът ми се свиваше. — Тя го последва до очуканата метална маса, където се подгряваше нещо подобно на кафе. — Нямаме нищо срещу сестра му. Единственото, което видях, когато влязох след нея в тоалетната на дискотеката, беше, че смръкна малко кокаин. Това, което остана, не стигаше дори за да се заядем с нея.

— Какво те тревожи? Нали мина. — Сийв си взе картонена чашка от купчината до котлона. — Видя ли само как подскочи! Тепърва ще се заема с тоя мръсник. — Той си наля кафе. — Връщам се вътре да си довърша работата. — В този момент Сийв видя изражението на лицето й. — Какво има?

— Няма ли да изчакаш адвоката на Чън? Той би трябвало да присъства на разпита. Ако беше тук, никога нямаше да ти позволи…

— Да го духат и адвокатът, и самият Чън! Когато уби хората ми, когато стори това на момичето, той показа своето презрение към закона, каза „сбогом“ на всичко човешко. Всяко чувство, изразходвано по негов адрес, е хвърлено на вятъра.

— Виж ти! — Очите на Даяна искряха. — А чувствата, които ти изразходваш? Мястото ти сега не е вътре при него. Не знам какво се е вселило в теб, шефе.

— Стига — каза сухо Сийв. — Защо не си в Ню Канаан да ръчкаш нашия приятел Блокър?

— Вече се свързах с него по телефона. — Тя му хвърли поглед, който в по-спокойно време би го накарал да трепне. — Материалите ще пристигнат по факса до един час.

Отново в килията на Питър Лунг Чън, Сийв каза:

— Отидох да надникна при сестра ти, Лунг. Не изглежда много добре.

— Копеле — изскърца със зъби Чън. — Какво искаш от мен?

— Аз ли? О, съвсем малко. — Сийв се надвеси над него. — Искам просто да знам всичко. Всеки шибан инч от канала. Като кръстник на Чайнатаун, ти държиш всичко ето тук. — Той потупа Лунг по слепоочието. — Дай ми го и ще се погрижа кокаинът, който намерихме в дома на сестра ти, да изчезне. Щрак! Ето така. Аз мога да го направя, Лунг, защото съм твоят ангел пазител.

Чън вдигна поглед към него.

— Тогава може би съм вече прокълнат.

Сийв смръщи вежди.

— Какво искаш да кажеш?

— Кръстник на Чайнатаун? — Чън поклати глава. — Не притежавам такава власт. Аз съм само един пазач. Своего рода градинар, който като Джони Ябълковото зрънце 30 30 Герой от американския фолклор — Б.пр. с любов сее белия прашец на опиума, докарван през морето на съхранение при мен. За което, както може да се очаква, получавам заплата. Щедра, наистина, но все пак заплата.

Сийв беше напълно неподготвен за това.

— Но всичките ни сведения…

— Идват от моята организация. Мисля, че при вас това се нарича дезинформация. Беше ни от полза да ви накараме за известно време да вярвате в една измислица. Но ето че сега съм разкрит като, как да го кажем? Магьосника от Оз. Един вид, шарлатанин. — Той погледна Сийв. — След като толкова месеци ме преследвахте, аз най-сетне съм в ръцете ви. И какво излезе? Гонили сте един призрак. Точно това бе целта ни. Сега сте по-далеч от истината, отколкото в началото, защото аз не знам нищо за нещата, които се стремите да научите. Нямам представа къде е началото на канала, нито кой всъщност го ръководи.

— Глупости! Ходиш в Хонконг четири пъти в годината. С кого се срещаш там, с момчета за поръчки ли?

— Всъщност, да. Разбира се, тези хора са нещо много повече от момчета за поръчки. Но независимо от това, те не знаят чии нареждания изпълняват. От гледна точка на сигурността са държани в неведение, също както и аз. Все още ли искаш имената им? Мога да ти ги кажа.

Гневът замъгли погледа на Сийв като гореща вълна. Прииска му се да скочи, да впие пръсти в тази ехидна физиономия и да я разкъса на парчета. Но не го стори. Вместо това каза: