Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

— Ти няма да умреш, Лунг. Поне засега. Днес аз съм твоят защитник. Днес и завинаги. Ще се погрижа да изживееш всеки ден от доживотната си присъда, която ще получиш.

Главата на Чън най-сетне се повдигна и в Сийв се взряха очи, безстрастни и плитки като пластмасов лист.

— Китайците имат пословица: „Когато извие вятър, само слабите се огъват.“

Сийв прекоси килията, зародилата се в главата му идея бе узряла окончателно.

— Значи мислиш, че аз просто правя вятър?

Чън сви рамене.

— Тук полицията ме пази. Навсякъде съм в безопасност. — Лицето му беше безизразно. — Ти не можеш да ми сториш нищо. Затворът не може да ми навреди. Има ли от какво да се боя?

Приглушените шумове на участъка долитаха отвън през заключената врата на килията за разпити. Сийв знаеше, че Чън има право. Трябваше да открие начин да прекърши Дракона, в противен случай работата щеше да е свършена едва наполовина.

— Цял живот в затвора — каза той, като се наведе така, че лицето му се оказа срещу това на Чън. — Виновен си за смъртта на трима полицаи, включително на един от моите хора. Всеки момент още една смърт може да се прибави към сметката. Колкото и адвокати да наемеш, присъдата за предумишлено убийство не ти мърда. Някога щяха да те изпържат на бавен огън за това. Сега трябва да се задоволяваме само с изолиране на заразата. Но преди да те изпратя в чистилището, аз си искам своя дял. Ти си в ръцете ми, аз спечелих играта, нима не го разбираш? Нужен ми бе каналът, по който чистият хероин пристига в Чайнатаун. Сега имам теб, а ти, Лунг си този канал. Или поне отсамният му край. Без теб той е мъртъв, докато не се намери някой, който да заеме мястото ти. А аз ще следя за това, можеш да бъдеш сигурен.

Лицето на Чън не издаваше нищо, освен, може би, скука. Сякаш гледаше повторение на филм по телевизията.

— Напротив, нямаш абсолютно нищо. — За Дракона бе важно да покаже най-сетне своята сила, за да защити репутацията си. — И то защото нищо не знаеш. Трябва ти каналът, а дори не можеш да различиш единия му край от другия.

Сийв премери с поглед седящия спокойно китаец. „Ще изстискам от него всичко, което знае, каза си той. Кълна се.“

Очите му внимателно наблюдаваха Лунг.

— Е — каза той, като захлопна папката с досието, което му бе дала Даяна, — щом не искаш да говориш, изглежда ще се наложи да получим необходимите сведения от сестра ти.

Чън не помръдна, но погледът му стана непроницаем като камък.

— Аз имам сестра — отвърна той. — Тя живее в Хонконг.

— Така ли? — каза Сийв. — В Хонконг, а не в един таван на Грийн стрийт номер едно в Сохо? Не се казва Ки Шен Сонг и не е художничка? Защото поне тази седмица тя е такава. Миналата седмица беше модел, а по-предната — танцьорка. Тя е… как да го кажем… мечтателка?

— Това е някаква друга жена — промълви Лунг мрачно. — Сестра ми живее в Хонконг. Аз я посещавам четири пъти в годината.

— О, да. — Сийв се изправи и излезе от сянката. — Ти наистина пътуваш до Хонконг четири пъти годишно, но това няма нищо общо със сестра ти, защото тя е тук. Ходиш там, за да се срещаш със своите доставчици на едро през времето, когато не спиш с любовницата си Брилиант Куон.

— Запази си това за пред съда. — Чън се усмихна презрително. И да беше учуден, че Сийв знае името на любовницата му на другия край на света, той съумя добре да го прикрие. — В случай, че имаш доказателства, разбира се.

— Пред съда — отвърна Сийв — ще трябва просто да изкарам Ки Шен Сонг, тъй като смятам да я свържа с твоята контрабанда на наркотици. Намерихме у нея шест унции кокаин — хубав, чист прашец. Тя ще сподели твоите теглила, Лунг. Как ти харесва?

— Мръсна гадина! — изкрещя Лунг. — Сестра ми няма нищо общо с това!

— Тя е красива жена. Знаеш ли какво прави затворът с красотата, Лунг? Стопява я като восък. Разяжда я като киселина. — Сийв беше прекалено съсредоточен. За пръв път успя да изтръгне някаква реакция от Дракона и тъй като тази струна изглежда стигаше надълбоко, той имаше намерение да я използва дотам, докъдето Чън го допуснеше.

— Какво искаш да кажеш?

— Само това — отвърна Сийв. — Ки Шен Сонг е тук, в участъка. — Той се усмихна криво. — Но как е възможно? Тя е в Хонконг, нали така?

— Нямаш право да тормозиш сестра ми! — разпалено извика Чън.

— Нали не очакваш да повярвам, че имаш някакви чувства? Не и след като уби трима полицаи.

— Те сами си бяха виновни — проплака Чън, вече с по-различен тон. — Човек в моето положение не може без телохранители. А тия ченгета бяха глупаци. Нахълтаха вътре с извадени пистолети. Какво друго можеше да се очаква? Хората ми просто ме защитаваха, вършеха си работата.