Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

Падна назад, отпусна се в нечии ръце. Усети огромното облекчение, когато двама полицаи повдигнаха велосипеда от него. После болката нахлу и той изгуби съзнание.

Куче. Скапано, въшливо куче. „Трябваше да го прегазя, мислеше си той, да мина право през него.“ После си каза: „Пак щеше да е същото. Така или иначе щях да падна.“

Друг глас се обади: Какво ти пука? Всичко свърши.

Той си мислеше: „Ако бях ударил кучето, щях да го убия. А аз не мога да убивам.“

Отвори очи и за свое учудване видя Сутан.

— Какво правиш тук? — „Не искам да те виждам повече.“

— Бях там — отвърна тя, наведена над леглото му, — за да видя как ще победиш. И ти щеше да победиш.

„Щял съм, мислеше той. Какво точно означава това?“

— Едно куче…

— Видях — рече Сутан. — Минах през полицейския кордон. Държах те, докато вдигаха от теб колелото. Бях заедно с теб в линейката.

Той я погледна и се попита какво чувства, освен пустота. Излизаше, че цялото му идване във Франция е било напразно.

— Кракът ми…

— Докторите казват, че ще се оправи.

— Но никога няма да се възстанови напълно — Крис видя как тя измести поглед встрани. — Във всеки случай не дотолкова, че да мога отново да се състезавам в Тур дьо Франс.

— Да промълви тихо Сутан. — С това е свършено.

„Е, тогава, каза си той, майната на всички ви.“ Отпусна глава на възглавниците и затвори очи.

— Защо дойде тук?

— Мислех… — Гласът й заглъхна и той я чу да се разхожда нерешително из стаята. — Изпратил си писмо — каза тя накрая.

— Така е. За Салот Сар, за Камбоджа, за всичко. Ходих в посолството в Париж, но никой не пожела да ме изслуша. Затова и написах до посланика един пламенен апел в защита на камбоджанския народ. Радвам се, че е постигнал някакъв ефект.

— Нищо няма да излезе. Въпросът е оставен без последствие, точно както ти казвах. — Тя го загледа втренчено. — Замесил си моите родители. Предупредих те в никакъв случай да не го правиш.

— И сега какво? — „Майната му на Салот Сар, на Камбоджа и най-вече на твоите родители“, мислеше Крис.

— Такова. Не си постигнал нищо, освен че си се изложил на опасност. Питаш защо съм дошла. Ето, казвам ти. След няколко дни ще можеш да излезеш от болницата. Веднага щом те изпишат, трябва да напуснеш Франция.

Той отвори очи и в съзнанието му прозвучаха думите й: „Ако отидеш, ако само се опиташ дори, баща ми ще те убие.“ Но ядът все още напираше в него.

— Иначе какво?

Сутан всеки миг щеше да се разплаче.

— Не искам да ти се случи нищо лошо. — Тя хапеше устна. — Дойдох тук, направих всичко по силите си. Казах ти каквото мога, дори повече, отколкото трябваше.

И тръгна към вратата, но спря, стиснала стоманената топка на бравата, сякаш би паднала без нейната опора.

— Трябваше да победиш, Крис. В моите мисли винаги ще си с жълтата фланелка.

Когато Сутан си тръгна, стаята като че ли изведнъж се сви до размерите на килия. Обхванат от клаустрофобия, Крис започна да се задушава, да се поти от страх под завивките.

Отвън в коридора се чуха приближаващи се стъпки. Той затаи дъх, зачака да отминат. Но те не отминаха. Спряха пред вратата на стаята му. Крис си представи мъж, с нож в ръката, безжалостен злодей, дошъл да му затвори устата завинаги. „Ако отидеш, ако само се опиташ, ще те убият.“

Изпадна в паника, опита да се изправи в леглото, но като в кошмарен сън не можа да помръдне. А и вече бе твърде късно. Вратата със замах се отвори и в стаята влезе мургав мъж.

Той се усмихна на Крис и рече:

— Аз съм доктор Деверьо. Как се чувствате днес, мосю Хей?

Платото Шан — Ню Йорк — Ница — Париж — Турет-сюр-Лу

— Колко китайски войници убихме днес? — попита адмирал Джъмбо, опиумният вожд на Девети сектор от платото Шан.

Могок се усмихна широко, като оголи монтирания в един от предните му зъби рубин с цвят на гълъбова кръв.

— Петнайсет — отвърна той. — Засега.

Комунистическото правителство на Китай постоянно изпращаше в Шан бойни отряди в напразни усилия да изкорени изключително доходоносната търговия с опиум.

Адмирал Джъмбо раздруса автомата в ръката си.

— Малко е — изръмжа той. — Генерал Киу вече е убил около двайсет. Чух, че единият бил лейтенант. Това се казва късмет.

Адмирал Джъмбо не беше неговото истинско име. Както повечето могъщи опиумни вождове, той бе бивш офицер, дезертирал от комунистическата китайска армия. Наричаха го така заради дебелината му 27 27 Джъмбо е нарицателно за слон. — Б.пр. . Самият той вярваше, че тя е белег за велик „уа“ или вътрешен дух и поради това насърчаваше разпространението на прякора си.