Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

Всичко това сега беше без значение, мина му през ума. Важен е краят, финалната черта на Шанз-Елизе. Сутан, която прокарва длани по тялото му с думите „Виждам как това красиво тяло минава през Триумфалната арка, покрито от жълто трико.“ О, Господи, дано да е права.

От самото начало всички преценяваха шансовете му като неблагоприятни. Колоезденето на дълги разстояния е запазена територия на спортистите от европейските страни. Дори приемането му в отбора привлече внимание и му отреди място на знаменитост в коментарите преди състезанието. Този интерес продължи и по-късно, когато дните минаваха, а Крис не само не изоставаше, но дори успя да остави зад гърба си много закалени професионалисти. Той се представи добре на скоростните отсечки, на спринтовете и особено в мъчителните планински етапи през Френските Алпи, където всички смятаха, че ще се огъне и ще отпадне.

Сега, в последния ден на Тур дьо Франс, Крис имаше пълната възможност да спечели състезанието. Ако се класира пръв в този етап, той щеше да събере достатъчно точки, за да бъде обявен за краен победител.

Дали някой би го познал в този вид? Отслабнал бе с близо пет килограма; поради липса на време да се обръсне, лицето му бе обрасло с червеникавозлатиста брада. Една сутрин, възседнал велосипеда, готов да поеме по маршрута за деня, той мярна отражението си в една витрина и се сепна — оттам го гледаше келтският воин, който баща му винаги бе искал да направи от него.

Съзнанието му, замъглено от умора, шеметно от прилива на адреналин, се концентрираше само върху едно — финала. Както и останалите, той бе преминал прага на изтощението. В състояние на транс, сякаш обладани от свръхестествена сила, състезателите се носеха към сърцето на Париж, за да направят шестте обиколки на Шанз-Елизе, преди да скъсат опънатата под Триумфалната арка лента.

Тълпата, тълпата! Как викаха, как крещяха имената на любимците си, когато те профучаваха край тях! Крис чуваше и своето име. Невероятно!

На широкия, красив булевард той най-сетне изпревари Мадлер. Този момент се запечата завинаги в съзнанието му с недоумението, изписано на лицето на швейцарския шампион.

Сега пред очите му бе гърбът на Кастел. Крис вече не усещаше краката си. Раменете му, приведени срещу вятъра и дъжда, бяха като от бетон. Тази бе петата обиколка. След двайсет и два дни, до края оставаха броени минути.

Настойчиво, неотклонно, той го застягаше. На последния завой Кастел леко се хлъзна на опасния мокър асфалт и Крис спечели три, може би четири секунди. Предното му колело бе почти успоредно със задното колело на водача. Опита се да скъси и тези последни сантиметри, но Кастел с отчаяно усилие поддържаше преднината си. Финалната линия вече се виждаше — далечна, зовяща като песен на сирена.

Крис разбра, че има само още един, последен шанс. Вместо да атакува отново, отстъпи леко и застана точно зад гърба на Кастел. Моментално усети как напорът на вятъра отслабна. Продължи да се носи в тихия коридор, да събира сили.

И ето, триста метра преди края той мина в настъпление. Наблегна на педалите, отначало в относителното спокойствие на безветрения коридор, набра инерция и след това в последния момент изви надясно, застигна рамото на Кастел, продължи да го атакува, още и още и накрая отмина потресения французин, устреми се към финала, за да премине, както бе предсказала Сутан, с жълтото трико под Триумфалната арка.

Пред очите му се появи размазано петно. Той бе толкова съсредоточен, че отначало не забеляза кучето, притичало през полицейския кордон, който държи тълпата встрани от булеварда. Той бе почти върху него, когато очертанията му придобиха определена форма. Независимо от това, при сухо време всичко би могло да се размине просто с едно леко завъртане на кормилото. Но мокрият асфалт, така жесток преди малко с Кастел, отново изигра коварната си роля.

За да не прегази кучето, Крис изви встрани и гумите се плъзнаха, изгубили сцепление в дъжда. Той се тръшна на земята и велосипедът тежко се стовари върху бедрото му.

Болката го опари като нажежено желязо, от раната потече кръв. Чу викове, сирена на линейка. Забеляза под странен ъгъл тичащи към него крака.

Вдигна очи и видя Кастел да прекосява финала, вдигнал високо ръце с извит назад гръб, стиснал победоносно юмруци. Погледна надолу. Кракът му зееше, кръвта бликаше на тласъци. Месото бе обелено от костта. Никога през живота си не бе виждал нещо толкова бяло и оголено.