Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

Сутан стана, отиде до прозореца и с безмълвно напрежение се загледа през пролуката на пердетата надолу, към булевард „Виктор Юго“.

— Кажи ми, карал ли си някога курсове по самозащита?

— Веднага след университета учих шест месеца айкидо. Мислех, че ще е забавно, но се оказа по-трудно, отколкото очаквах. Нямах достатъчно време. Защо питаш?

— Поне една част от това, което искаш, може да се уреди — каза тя, без да откъсва очи от улицата. — Ще те заведа при моя братовчед Мън. Той се е бил заедно с Тери през войната и може да ти разкаже за това, което те интересува. — Сутан се обърна и, го погледна. — Ако действително такова е желанието ти.

Крис отново се взря в снимката, сякаш можеше да съживи изображението върху нея.

— Да — каза той. — Какъвто и грях да съм допуснал в отношението си към него, докато беше жив, сега бих могъл да го изкупя. Не искам да пропусна тази възможност.

— Сигурен ли си? — Тя отново седна до него. — Може би съществуват неща, в които е по-добре да не се задълбаваш.

— Какво имаш предвид?

Сутан му показа картичката, която му бе написал Тери. След това му разказа за свещеника, който я беше преследвал, както и онова, което бе успяла да изтръгне с принуда от него, включително, информацията относно „Гората от мечове“.

— Ако Тери е притежавал „Ла Порте а ла Нуит“ и се е стремял да се сдобие с цялата „Prey Dauw“ — каза тя, — това означава, че по някакъв начин е бил свързан с търговията с опиум на платото Шан в Бирма. Там именно „Гората от мечове“ е безценна. Там тя означава практически безпределна власт и богатство, защото всеки вожд от платото би се подчинил сляпо на онзи, който я държи в ръцете си.

— Това е невъзможно — възкликна той, поразен. — Тери никога не би се забъркал с наркотици.

— Крис. — Сутан сложи ръка върху коляното му. — Виетнам е представлявал море от наркотици по времето, когато той е бил там.

— Да, но…

— А и ти сам каза, че изобщо не си го познавал.

Крис я изгледа втренчено.

— Ти си го обичала. Как можеш да допуснеш, че се е занимавал с контрабанда на наркотици? Това е напълно безпочвено твърдение. Аз не мога и не желая да повярвам, че Тери е способен на подобно нещо и, честно казано, съм потресен, че ти го вярваш.

Изражението на Сутан се бе променило, сякаш гневът и болката му се бяха предали и на нея. Той забеляза нейната мъка, белезите на бездънните нощи върху лицето й.

— Да, обичах го — каза тя тихо. — Но, изглежда, не съм го познавала.

— По дяволите, къде е вярата ти?

— Вярата умира под ударите на фактите.

— Какви факти? Че брат ми имал някакъв меч…

— Това е кинжал.

— Все едно. Кой знае какво е смятал да прави с него? А ти вярваш сляпо на някакъв нещастник, който твърди, че Тери го бил продал на шефа му. Може просто да са знаели, че кинжалът е у него и сега да са видели удобен случай да го получат безплатно. А може и всичко да е пълна измислица. Изобщо не ме интересува някакво си митично оръжие с три остриета, което я съществува, я не. Но съм дяволски сигурен, че искам да науча всичко за брат си.

— Обичаш ли брат си, или го мразиш? — попита Сутан. — Не сте се чували от десет години. През цялото това време не си знаел за него повече, отколкото ако беше мъртъв.

— Същото важи и за него.

— Не. Той следеше кариерата ти. Мисля, че беше в течение на всяко от делата ти.

— Едва ли е възможно — каза Крис, докато гледаше как тя отваря едно чекмедже.

— А какво ще кажеш за това?

Нямаше нужда да разлиства купчината изрезки от вестници, които тя хвърли пред него, защото вече ги беше виждал. Това бяха репортажи от делата му в съда. Дълго сдържаните сълзи бликнаха от очите му. Беше покъртен, трогнат повече, отколкото можеше да понесе.

— Не знаех — промълви той.

— Защо мислиш, че в картичката се обръща към теб като le monstre sacre — важна клечка? — За миг тя притвори очи и започна да се олюлява, сякаш се намираше в лодка в морето. Когато заговори отново, гласът й прозвуча глухо. — Сега всеки от нас е наясно с чувствата на другия. И двамата сме обичали Тери и никога не бива да забравяме това. Но трябва да погледнем фактите в очите. Разбира се, че за подобно нещо не бих повярвала на думите на когото и да било. Но аз разказах на Мън всичко, което чу и ти. Наблюдавах изражението на лицето му. Видях реакцията му.

— Какво каза той?

— Всъщност ме тревожи това, което не каза — отвърна Сутан. — Подозирам, че знае много повече за плановете на Тери, но не желае да говори за това.