Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

Едва сега, изправен срещу този противник, Сийв осъзна, че трябва да благодари на съдбата си за срещата с генерал Киу — защото именно той му показа ценността на принципите на Сун Цу, описани в „Изкуството на войната“.

— Войната в основата си е измама. Променяй ситуацията и действай, когато ти е изгодно. — Докато му казваше тези думи, генералът му причиняваше нетърпима болка и може би именно заради това той ги запомни завинаги. И първото нещо, което направи месеци след това, когато успя да се добере до вкъщи, бе да си вземе от Градската библиотека на 42-ра улица томче със съчиненията на Сун Цу. Оттогава ги бе препрочитал толкова много пъти, че помнеше наизуст цели страници.

Гледайки Чън в очите, Сийв си мислеше: „Войната в основата си е измама. Променяй ситуацията и действай, когато ти е изгодно.“

Той се усмихна и се постара гласът му да прозвучи надуто и глупаво.

— Ами сега какво ще правиш? Ще ме убиеш ли? Съмнявам се. Познавам китайците добре. Можеш да се измъкнеш от тук, само ако съм жив, а ти искаш това, нали Лунг?

Лицето на Дракона се изкриви в гримаса.

— Не знаеш нищо, варварино — плъзна той острието по гърлото му и от разрязаната кожа потече кръв.

— Знам какво означава за теб репутацията ти — каза Сийв, имитирайки самонадеяния тон, който бе чувал през месеците, прекарани в Югоизточна Азия. За съжаление, този тон бе показателен за високомерието на американците в чужбина — едва подочул нещо, всеки ло фан вече се смяташе за познавач. — Знам, че рискуваш влиянието си в Чайнатаун, ако не успееш да излезеш от тук.

Подобни самоуверени преценки будеха у азиатците презрение, Лунг все повече се убеждаваше, че този ло фан му е напълно ясен и поради това се чувстваше на сигурна почва.

— Ти си глупав, но за мен това е от полза, нали? — Лунг твърде често задаваше въпроси, за които очевидно си имаше отговори. Сийв забеляза това между другото, като същевременно все по-осезаемо усещаше, че променя ситуацията.

— Ще те убия като нищо — продължи Лунг — а никой няма да разбере. Твоите смотаняци ще ме пуснат да изляза от страх да не те убия, ако ме спрат — той се изсмя. — Само дето ти вече ще си мъртъв.

Маската на Сийв бе страхът. Лунг трябваше да вижда единствено това и да реагира по съответния начин.

Междувременно, ситуацията вече бе различна. Отначало, преди да овладее положението, Лунг бе изплашен, а страхът е опасен и многолик противник — той може да породи предпазливост, сила и дори решителност. Сийв трябваше да избегне всичко това — Дракона му бе нужен спокоен и самоуверен, а следователно — непредпазлив и уязвим. Чрез своята престорена глупост той бе отворил пътя пред манията на Лунг за власт над чуждата воля и тя, обземайки го, бе разсеяла страховете му.

Лунг се забавляваше великолепно със Сийв, по-добре дори отколкото с момичето. И слава богу, защото откакто Сийв бе влязъл, на Дракона и през ум не му минаваше да се върне до прозореца, за да провери обстановката. Затова и не видя как хората на Сийв се катерят по пожарната стълба на гърба на сградата, а ги усети едва когато влязоха през прозореца в стаята.

Лунг рязко се извъртя, готов да метне ножа. Тогава Сийв го сграбчи за китката, изви ръката му и като я притисна с левия си лакът, я дръпна рязко нагоре, докато чу острия пукот на счупената кост.

Дракона изрева от болка, извърна се и стовари с всичка сила ръба на дланта си върху рамото му. Сийв стисна зъби и на свой ред отговори с два бързи юмручни удара в областта на черния дроб, от които Лунг се прегъна на две и се срина в краката му.

— Добре ли сте, лейтенанте? — попита един от хората му. Сийв кимна с глава.

— Какво стана с полицаите?

— Мъртви са.

— Ами Ху? — това бе човекът, убил телохранителите на Дракона.

— Също.

— О, боже — очите на Сийв се насълзиха. Ричард Ху бе само на двайсет и две години и той бе вечерял с него и семейството му едва миналия месец. Ричард го бе завел у дома си, за да го запознае с жена си и да му покаже петседмичната си дъщеря.

— Погрижете се за останалите — каза той. — Раната на момичето може да е сериозна, лекарят незабавно да дойде. И докарайте следователя и съдебните лекари.

Когато хората му се втурнаха да изпълняват заповедите му, той коленичи до момичето и внимателно го повдигна за раменете. Едва сега имаше възможност да я погледне добре и с тъга забеляза, че едва ли имаше шестнайсет години. Очите й бяха широко отворени и гледаха диво, като на подплашено животно. Тя започна да пищи.