Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

Сийв не си правеше илюзии, че ще може лесно да се докопа до Дракона Чън в неговата собствена крепост Чайнатаун. Но все пак Сийв владееше свободно кантонския диалект, а подчинените му полицаи китайци му бяха верни до един и щяха да минат за него през огън и вода.

Но имаше и друго, заради което изборът бе паднал върху него. Всички знаеха, че ако има нещо, в което лейтенант Гуарда да вярва, то това е една мисъл на Блез Паскал, гравирана върху полиран къс гранит, поставен на неговото бюро там, където иначе би стояла табелката с името му: „Силата е създадена, за да защитава.“

Сийв нямаше нужда да се обръща, за да усеща поддръжката на своите хора зад гърба си — двама от тях се спотайваха отзад, в непрогледния мрак на стълбището. Мирисът на оръжейна смазка от извадените им пистолети, довян до ноздрите му от влажния полъх на вятъра, надделя за миг над останалите миризми, които го заобикаляха.

Вече десет минути Дракона не даваше никакви признаци на живот.

Добре поне, че сградата е опразнена, помисли си Сийв. Шест месеца бяха необходими на хората му да открият бордея, който Лунг Чън обикновено посещаваше, още седем — за да проникнат вътре. Господи, колко безсънни нощи му струваше това, колко лишения и разрушени приятелства — вече не можеше да си спомни, дори и да искаше.

Тринайсет усилни месеца от кариерата му бяха изминали в старания да пипне един-единствен човек: Питър Лунг Чън. Примката бе вече заложена и готова, когато малко преди да я затегне, две зелени полицайчета новобранци бяха нахлули в бордея със сърца, преливащи от служебно престараване. Той за хиляден път се питаше какво са търсили там и защо когато ги е инструктирал преди патрула, дежурният по участък не им е предал строгата заповед, забраняваща полицейските проверки на тази сграда.

Така или иначе, те бяха влезли и след като попаднаха право на Дракона, бяха застреляни от неговите телохранители. Тогава Ричард Ху, един от хората на Сийв, наблюдаващи сградата, нахлу вътре и уби телохранителите, но и самият той падна от куршума на Чън.

„Боже мой, трима убити полицаи, си каза Сийв. Всичко беше толкова добре изпипано и изведнъж такъв провал.“

Сега единственото, което знаеше със сигурност, бе, че Дракона е все още вътре и държи като заложник някаква жена — без съмнение, същата, с която е бил, когато са нахлули двамата злощастни новобранци.

Ситуацията вече беше много по-различна и Сийв се стараеше да нагоди мисленето си към новите условия. Задържането на Питър Лунг Чън сега не бе най-важното; задачата му в момента се състоеше преди всичко в това да изведе заложничката жива. Той носеше отговорност за всеки убит или пострадал, включително и за полицаите. Операцията беше негова и той трябваше да ги види и спре, преди да успеят да влязат. Това как ги бе изпуснал, представляваше загадка за него, но рано или късно щеше да я разкрие. Щеше да проучи всичко, методично и последователно — но не и преди тази бъркотия да премине.

Плъховете вече бяха избягали от прииждащата вода и в сградата цареше тишина като в гробница. Отвън небето бе тъмно, някъде отдалеч се чуваха гръмотевици.

Взирайки се в мрака, Сийв забеляза очертанията на вратата. Без да я изпуска от погледа си, той се промъкна към нея. Чуваше как хората му отзад изкачват последните стъпала. Вече можеше да докосне вратата с ръка, когато тя се открехна навътре и същевременно остър женски нисък разцепи въздуха. Последва поток от ругатни на кантонски диалект, избълвани с такава скорост, че Сийв не успя да улови всичко, после — пълна тишина. Вратата остана открехната, през процепа се процеждаше ярка жълта светлина и блестеше в локвите, образувани от стичащата се през отворения прозорец дъждовна вода.

— Чен ней маан маан-гон? — Не можете ли да говорите по-бавно? — каза Сийв.

Потокът от псувни се повтори и този път той чу ясно всички отвратителни пожелания, отнасящи се до майка му, но ги пусна покрай ушите си, без да им обръща внимание — сега основната му грижа бе момичето.

— Ни-го неуи-яй йоу-мат йе а? — Какво направихте на момичето? — попита той.

Отвътре долетя смях.

— Подхлъзна се и падна.

— Не ви вярвам. — Сийв реши да кара без заобикалки.

В отговор се чу шумолене, после изведнъж вратата рязко се отвори навътре и в процепа се появи лицето на млада китайка. Отзад грубо я изблъскаха и той видя дулото на пистолет, допряно зад дясното й ухо.

Мигът, с който разполагаше, му бе предостатъчен, за да забележи изражението на пребледнялото й лице — ужасът, който се излъчваше от него, моментално изпълни разделящото ги пространство.