Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

— Струвате ми се малко пребледнял.

— Вие сте се сбили с жена си. Всичко е станало точно така, както твърдеше Аликс Лейн. — Той с ужас видя, че устните на Гейбъл се разтягат в хищна усмивка. — Извадили сте пистолета и…

— Извинете, мистър Хей — беше келнерът. — Търсят ви по телефона.

— Един момент — той не можеше да откъсне поглед от ужасяващата физиономия ми Маркъс Гейбъл.

— Твърдят, че е спешно.

— Казах вече, ще дойда след малко — отвърна рязко Крис.

Когато келнерът си отиде, той продължи:

— Извадили сте пистолета и сте и застреляли. Вие убихте жена си, нали?

— Наистина ли мислите, че ще ви отговоря?

„Какво направих?“ — мина през ума на Крис. Той се наведе над празните чинии и каза:

— Аз току-що ви спасих кожата, Гейбъл, Мисля, че заслужавам да знам истината.

Гейбъл допи кафето си и си избърса устата.

— Мисля, че ще трябва да ви науча на някои неща. Нищо подобно не заслужавате и ще ви кажа защо. Аз ви плащам по двеста и петдесет долара на час и имайки предвид работата, която свършихте, намирам, че ги заслужихте до последния цент. Затова ще си получите чека в същия ден, в който ми изпратите сметката. Така работя аз, а всичко между ние беше бизнес и нищо повече.

— Вие сте луд! А ако не вие — аз — каза Крис. През цялото време обвиняващият поглед на Аликс Лейн беше пред очите му. — Никога нямаше да поема делото, ако не ви вярвах.

— Стига, стига — ухили се Гейбъл. — Тук сме си свои. Тия конституционни тъпотии ги запазете за журналистите — те затова ви обичат, защото добре сте схванали какво им трябва и как да им го пробутате. Ето защо исках вие да ме защитавате и никак не съжалявам за това.

— Още в началото ви казах, че искам да знам истината, Гейбъл.

— Да, да. Разбира се. И аз ви казах всичко, което трябваше да знаете. Така и ще си остане. — Той хвърли на масата две стодоларови банкноти. — В съдебната зала може да сте цар, мистър Хей, но извън нея нещата хич не са ви ясни. Ще трябва да се научите, че в живота не всички въпроси имат отговори.

Малко по-късно Крис вдигна слушалката и научи, че брат му е загинал във Франция, в градчето Турет-сюр-Лу.

Лейтенант Сийв Гуарда гледаше как от тавана капе вода. Навън дъждът се лееше като из ведро, а сградата, в която се намираше, отчаяно се нуждаеше от ремонт. Десетина години вече тя се крепеше единствено благодарение на подпиращите я отстрани мрачни здания.

Кап, кап, кап — водата потече на истинска, добре оформена струйка. Зад стената се чуваше драскането на плъховете, които, пискайки, се спасяваха от наводнението.

Сийв стоеше в мрака на коридора на последния етаж. Все още с един крак на стълбите, той се стаи в тъмнината — сега тя беше неговият най-верен съюзник. През отворения прозорец, покрит с десетилетен слой сажди, до него долиташе бързо, мелодично бърборене на кантонски диалект. Характерната издължена, възходяща интонация в края на изреченията наподобяваше шум на вълни. През вонята на урина около себе си надушваше миризма на анасон и сечуански пипер, на сушена риба и печено свинско. Познаваше тази смесила от миризми от Хонконг, където го бе отвеждала работата му. Вярно че тук беше Ню Йорк и през една зарината с боклуци пряка се намираше Пел стрийт, а не хонконгската Ледър стрийт, но иначе разликата не бе голяма.

С напрегнат слух и револвер в ръка Сийв, си позволи да хвърли поглед към часовника си. Вече седем минути Питър Чън с нищо не издаваше присъствието си и това бе твърде тревожно, имайки предвид коварния му нрав.

Сийв за пореден път прехвърли в главата си основните факти около операцията. Питър Чън, известен сред китайците като Лунг (Дракона) Чън, бе начело на голяма мрежа за контрабанда на наркотици. Говореше се, че притежава половината Чайнатаун 6 6 Така се нарича китайският квартал в големите американски градове — Б.пр. , а собствениците на останалите магазини и заведения му плащат месечен данък, за да могат да продължат бизнеса си. Сийв добре си спомняше огнената стихия, погълнала три магазина на Пел стрийт в края на миналата година — макар нищо да не се доказа, той и хората му бяха сигурни, че Лунг Чън е наредил да ги запалят, за да даде урок на другите собственици.

Впрочем, операцията на Сийв бе в ход от много по-рано. Самият кмет на Ню Йорк го бе упълномощил да спре трафика на наркотици, заплашващ да задуши не само Чайнатаун, но и целия град. Една от причините за да се спрат на него бе, че имаше осемнайсет месеца стаж в Службата за борба с наркотици, прекарани в Хонконг, Тайланд и коварното плато Шан в Бирма, в проследяване на пътя на „сълзите на мака“, както азиатците наричаха опиума. Той все още бе свързан със Службата посредством международната й мрежа за борба с контрабандата на наркотици.