Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

Сутан внезапно млъкна. Лицето й бе пребледняло и измъчено като на пострадал, комуто са припомнили злополуката, довела до неговите страдания.

Крис я докосна, но тя отблъсна ръката му, сякаш кожата й бе прекалено чувствителна, за да понесе допира му.

— Какво се случи? — попита той меко.

— Какво се случи? — Гласът й прозвуча като ехо на неговия, кухо и зловещо. — Убих я. Нападнах я така, както той ме беше научил. Тя не ме чу, въобще не можа да ме усети. Счупих й врата. После откарах Мън в болницата. И след това се опитах да се самоубия.

— О, Сутан! — извика ужасено Крис. — Но защо? Ти си защитавала Мън. Защитавала си себе си дори, ако щеш. Мислиш, ли, че тя нямаше да те убие, ако й беше дала тази възможност?

Очите на Сутан пламнаха.

— Това няма никакво значение! — След това, също тъй бързо, както я беше обхванала, яростта й премина. — Ти нищо не разбираш — додаде тя глухо.

— Обясни ми тогава.

— Не мога. Освен ако не си убивал човешко същество. — Тя го погледна. — Но аз те познавам, Крис. Ти не би убил никого. И слава богу, никога няма да разбереш какво е.

— Значи за това ти е помагал Тери? Да се отвращаваш от себе си? Да се чувстваш виновна?

Сутан кимна.

— Да, вината е нещо, което познаваш. — После вдигна очи към него. — Извинявай. Това беше жестоко.

Крис се загледа по посока на хълмовете и се попита как бе станало така, че животът го беше подминал. Толкова важни събития се бяха случили на хората, които обичаше, докато той се бе ровил из развъдника на плъхове, наречен адвокатска професия.

— Не отговори на въпроса ми — каза той накрая. — Веднага ли легна с Тери?

— Мислех, че ще забравиш. — Сутан се усмихна тъжно. — Той толкова ми напомняше за теб. Какъвто беше преди злополуката.

— Аз съм такъв, какъвто съм — каза Крис със смесица от гняв и печал, които отговорът й бе породил у него. — Не можеш да ме върнеш обратно. Това, което си е отишло, е изгубено безвъзвратно.

— Говориш така, сякаш си умрял.

В този миг Крис осъзна, че желанието му да научи какво се бе случило с Тери във Виетнам се беше превърнало във всепоглъщаща страст. Защото същото това нещо, тайнствено и неуловимо, се бе случило и с него тогава под дъжда, в безплодния изблик на адреналин и несбъднати мечти, в агонията на изкълчения под тялото му крак и финалната линия, която никога нямаше да пресече.

— Момчето, което познаваше някога, le coureur cycliste, както веднъж ме нарече майка ти, наистина умря.

— Защо? Защото изгуби едно състезание?

— Можех да го спечеля — каза той, като не желаеше да съживява отново болезнения спомен. — Щях да го спечеля.

— Но не успя и все още не си се примирил — след всичките тези години. — Тя поклати глава. — Приличаш на брат си повече, отколкото си мислиш. И ти като него живееш в миналото.

Сутан се отдели от дървото. Вървеше като танцьорка, центърът на тежестта и се намираше ниско, в бедрата и долната част на корема. Японците наричаха това „хара“ и му придаваха голямо значение.

Всъщност, помисли си Крис, тази походка просто беше възбуждаща. Или може би Сутан я правеше такава. Но от друга страна, може би собствените му очи караха Сутан да изглежда така възбуждащо.

Когато се приближи съвсем и той почувства дъха й върху бузата си, тя вдигна ръка и приглади назад падналата върху челото му коса. Пръстите й останаха за миг допрени до кожата му.

— Помниш ли като те попитах дали си учил някакво изкуство за самозащита? — попита тя. — Сега бих искала да ти покажа нещо.

— Защо?

Тя сви рамене.

— Не знаем в какво е бил замесен Тери, но каквото и да е било, то му отне живота. Не смяташ ли, че е добре да бъдем предпазливи?

— В такъв случай може би трябва да се свържем с полицията?

Сутан го погледна.

— И какво ще им кажем?

— Същото, което каза и на мен.

— Те са полицаи. Как мислиш, че ще реагират на това, което ти казах? — Тя взе дясната му ръка в своята. — Свий пръстите си в юмрук — каза Сутан и прокара показалец по кокалчетата му. — Когато се биеш, обикновено се стремиш да удариш противника си ето с тази част. — След това разгъна дланта му така, че напред излязоха ставите на втората фаланга. — Стегни здраво пръстите си — каза тя. — По този начин ударът ти ще бъде по-ефективен.

После Сутан насочи юмрука му към мястото под гръдната си кост.

— Удряй тук. Или под мишницата, точно тук, над костта. — Кокалчетата му допряха меката й плът. — И двете точки са смъртоносни, от тях водят началото си нервните разклонения. Поради това те са източник на огромна сила.