Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

Сутан го изведе през портите на вилата, те поеха по склона и не след дълго Крис забеляза, че се движат покрай било, наподобяващо гърба на огромен звяр, излязъл от дълбините на земята.

— Намираме се съвсем близо до Турет-сюр-Лу — каза тя, като посочи великолепния, обграден с древни каменни стени град, построен по средата на билото. — Тери беше убит там. В църквата. — Тя млъкна, сякаш внезапно се поколеба дали да продължи. — Мън каза, че трябва да е бил особено ужасѐн от това, че умира в храм.

— Не знам. Когато навремето четяхме заедно Библията, правехме го само за обща култура.

— Но това е било много отдавна, нали?

Вече бяха наближили крепостта, когато Сутан вдигна глава и се заслуша.

— Чуваш ли го? — попита тя. — Водопадът е ето там. В съвсем тихи нощи се чува чак от вилата.

От обраслото с трева хълмче, на което се намираха, се открояваше живописна гледка към величествената каскада и надолу, по посока на гористата долина. Над тях, на самия гребен на билото, средновековният каменен град стоеше безмълвен, подобно на бухал, кацнал върху своя клон.

Сутан застана под едно маслиново дърво. Събраните й ръце изглеждаха снежнобели на фона на тъмните дрехи.

— Искам да знаеш едно, Крис — каза тя. — Никога не съм спирала да мисля за теб. Тогава бях толкова млада. Както и ти. Направих това, което смятах за правилно, което се чувствах длъжна да сторя.

— Не съм сигурен, че те разбирам. Мислела си, че трябва да направиш всичко възможно, за да не се видим никога повече?

— Бях страшно изплашена. Баща ми даде ясно да се разбере как смята да постъпи с теб.

— Не ти вярвам — отвърна Крис. — Познавах баща ти. Той не беше убиец. Просто не е…

— Изобщо не си познавал баща ми — каза Сутан. — Още тогава ме побъркваше с тази твоя самоувереност и както виждам, не си се променил. Ти не беше способен да видиш каквото и да било под повърхността, дори тогава, когато тази повърхност беше фалшива. Да, баща ми беше обаятелен, изискан, интелигентен. Но именно с приятните си обноски по отношение на хората той си изкарваше прехраната.

— Говориш за него като за амбулантен търговец. Аз го помня като човек, изцяло отдаден на каузата на социалната революция. Докато ние не се интересувахме от нищо, освен от самите себе си.

— Чуй какво ще ти кажа — отвърна Сутан. — Баща ми принадлежеше към най-опасния вид търговци, тъкмо защото вярваше в революцията. Историята е пълна с хора като него. Умни хора, може би дори гении, които са си въобразили, че посредством своите машинации са успели да изменят съотношението на силите в Индокитай. Докато всъщност просто са допринесли за замяната на един тиранин с друг. Но същевременно самите те са натрупвали огромно богатство и власт и в крайна сметка всички, включително и моят баща, са били покварени от тези две злини. Тези хора са грешници пред лицето на цялото човечество.

— Толкова гняв — каза Крис. — И все пак тогава отказа да ми помогнеш да се свържа с властите. Но всичко това се случи. С помощта на парите и оръжията, които твоят баща им осигуряваше, Червените кхмери завзеха властта. Пол Пот изкорени всички традиции, унищожи миналото на Камбоджа. След това, по подобие на Съветския съюз, написа историята й наново, от своя собствена гледна точка. А ние държахме в ръцете си възможността да го спрем.

— Отново грешиш — каза Сутан, — както грешеше и преди. Ти сам се увери, че тогава не можехме да направим нищо. Мислеше, че държиш духа от бутилката в ръката си, но щом разтвори пръсти, той се разсея като дим. По онова време баща ми можеше да мести планини. Нямаше как да разбереш това, защото той не ти позволяваше да видиш как работи. Така, както не ти позволяваше да видиш и другата му страна, откъм която го познавахме майка ми и аз. Във всеки случай, можеш да ми вярваш, че нямаше да се поколебае да изпълни заканата си. Щеше да те убие, ако беше останал във Франция.

— А сега, когато отново съм тук? Колко дълго помни баща ти?

— Той никога нищо не забравяше. Но това вече е без значение. — Сутан сви рамене. — Доколкото знам, и той като майка ми, вече е мъртъв.

— Искаш да кажеш, че не си сигурна? Но как е възможно?

— Той категорично ми беше наредил никога повече да не се срещам с теб. Когато откри, че въпреки това съм отишла да те предупредя, завинаги ме отряза от себе си и от семейството.

Гледката надолу към долината, гъсто обрасла с дървета и замъглена от изпарения, беше завладяваща. До ушите на Крис долиташе ревът на водопада, макар самият той да не се виждаше, скрит зад дърветата.