Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

Сутан сви рамене.

— Там, където го отведат сделките му. Най-вече в Азия, предполагам. Никога не можем да се върнем в Камбоджа; имаме прекалено много политически врагове там. Но на Мън му харесва да се навърта наблизо.

— Не знаеш ли къде е сега? — Крис гореше от нетърпение да научи всичко възможно за брат си. — Не можеш ли да му се обадиш?

— Там, където ходи в Азия? — Тя се засмя. — Съмнявам се, че бих могла да изпратя дори телекс. — Сутан се приближи и застана до него. — Имай търпение. Нали вече се погрижи за документите по разпореждането с тялото на… — Гласът й секна, тя се извърна и се загледа по посока на планините, обгърнати в синкава мъгла.

— Крис — каза тя след доста време, — искам да те помоля за една услуга. Но ми обещай, че преди да ми отговориш, първо ще помислиш.

— Добре.

— Бих искала тялото на Тери да остане във Франция. Искам да го погреба тук, на мястото, което той обичаше.

— Сутан, аз не…

— Моля те — спря го тя. — Обеща ми първо да помислиш.

Крис кимна с глава. Какво щеше да каже на баща си? Той, разбира се, щеше да иска Тери да бъде погребан в семейната гробница в Кънектикът. Но дали самият Тери, ако изобщо някога се е замислял върху собствената си смърт, би желал същото? Сега, когато се намираше така близо до мястото, където бе прекарал лятото на Тур дьо Франс и познавайки достатъчно добре Сутан, Крис бе сигурен, че знае отговора.

— Мисля, че идеята е добра. — Той видя как облекчението се разлива по лицето на Сутан и едва сега разбра какво усилие й е струвала тази молба. Тя бе толкова близо до него, че Крис можеше да почувства ароматния й, леко тръпчив мирис на мускус.

— На кого се обади веднага след като дойдохме? — попита тя. — Видях как лицето ти се промени. Стана мрачно и твърдо като камък.

Крис седна пред фонтана. Вече беше тук, формалностите около смъртта на Тери бяха уредени и той можеше да се вслуша в себе си, за да осъзнае доколко се е лишил от всякакви чувства и емоции. Дълбоко в душата му съществуваше празнина, която се бе образувала там дълго преди новината за смъртта на Тери. Струваше му се, че през цялото това време е живял чужд живот, като че ли бе влязъл по средата на филм за някой почти или напълно непознат човек.

— Една моя приятелка пострада много тежко тъкмо преди да напусна Ню Йорк. Нападнаха я. Всъщност, случи се в моя апартамент.

Обезпокоена, Сутан седна до него. Беше смачкала един кестенов цвят и го триеше между пръстите си.

— Често съм слушала за насилието в Ню Йорк. Вярно ли е това, което се говори?

— Мисля, че самите нюйоркчани не смятат така. Аз живея там откакто завърших университета и никога не са ме нападали, нито са разбивали апартамента ми.

— Засега.

— Мисля, че това не беше обикновено разбиване с цел обир.

— Какво е било тогава?

— И аз бих искал да знам — отвърна Крис. — Бях заспал и помня всичко като в мъгла. Но ми се струва, че приятелката ми Аликс е била ранена, когато се е опитвала да ме защити.

— Имаш ли врагове в Ню Йорк? — Сутан знаеше добре какво означава човек да има врагове.

Крис се засмя.

— Може би, не знам. Но като адвокат аз съм само защитник, а не прокурор, така че ми се струва малко вероятно.

— Тогава кой може да е имал причина да те нападне?

— Не да ме нападне — каза замислено Крис. — Да ме убие. Сигурен съм, че този мръсник имаше за цел да ме очисти.

— Но защо?

— Нямам представа.

Сутан сложи ръката си върху неговата.

— Как е приятелката ти? На нея се обади, нали?

Крис кимна.

— Разговарях със сина й; тя все още не може да говори. Ще се оправи.

Сутан почувства, че това не е всичко.

— Какво има, Крис?

— Говорих с хирурга — въздъхна той. — Изглежда има някакво увреждане на гласните струни. Все още никой не може да каже какъв ще е резултатът от операцията. В най-добрия случай гласът й ще остане променен.

— А в най-лошия?

Той стана и се облегна на ръба на фонтана, така че струята от устата на делфина заплиска по разгорещеното му лице.

— В най-лошия ще го загуби напълно.

Сутан протегна ръка и го накара да се обърне към слънцето.

— Погледни нататък — каза тя. — Хълмовете са толкова красиви по това време на годината. Освен с красота, тази част на Франция е пълна и с любопитни неща. Знаеш ли, че през шестнайсети век Ванс е бил управляван от един епископ, който бил италиански принц? По-късно той станал папа Павел Трети. — Тя обгърна с широк жест околността. — Защо не се поразходим из историята? Тя е навсякъде край нас.