Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

Най-горният отчет идваше от собствената им лаборатория и на пръв поглед беше обезкуражаващ. На банкнотата от хиляда долара, която убиецът бе оставил върху дискоса, бяха открити отпечатъци от пръсти, но прекалено размазани, за да има от тях някаква полза.

Но по-нататък нещата ставаха по-обещаващи. Късчето латекс, което Сийв бе извадил от свитите пръсти на Доминик, съвпадаше с една пластмасова разновидност, използвана за изработка на маски с професионално качество. Освен това следите от пудра, открити върху банкнотата, бяха от фон дьо тен, производство на известна френска фирма за дамска козметика.

„Интересно, мина му през ума. Използвал е маска за срещата си с Дом. Защо?“ Очевидният отговор беше, че Дом го е познавал — сега или преди време. „Да, помисли си Сийв. В Камбоджа.“

Нататък следваха материалите от полицията в Ню Канаан. Имаше две медицински експертизи, едната за Дом, а другата за Ал де Кордия — човека, когото бяха открили в една канавка извън града. Те потвърждаваха подозрението на Сийв, че Дом и Де Кордия са убити от един и същи човек, с помощта на едно и също оръжие. Охлузванията по тялото, смъртоносната рана, необичайните назъбени очертания на нейните краища — всичко това доказваше убедително подобно твърдение.

Единствената разлика бяха счупените пръсти на Дом, но отчетът разбулваше тази загадка. Съдебната експертиза бе открила микроскопични частици латекс, заседнали под ноктите им. Това навеждаше Сийв на мисълта, че Дом е откъснал парче от маската на своя убиец и предпазливият престъпник е трябвало да счупи пръстите му, за да го измъкне.

Отчетът гласеше също, че смъртта на Де Кордия е настъпила от трийсет и шест до четирийсет и осем часа преди убийството на Дом. Дали това не бе свидетелство за действия на сериен убиец, избиращ жертвите си безразборно, или между двете убийства съществуваше връзка?

Сийв се върна към отчета за смъртта на Дом и прочете отново тази част, в която се говореше за френския произход на пудрата. След това вдигна очи от листа.

— Даяна — каза той, — ти си ангел.

— Може би, но се питам дали точно сега не помагам на дявола.

— За какво говориш?

— Шефе, ти си изцяло обладан от мисълта за убийството на брат си. Погледни се само — съсипан си, но просто отказваш да спреш дори за миг, за да си поемеш дъх.

— Няма време — каза Сийв.

— Ето, виждаш ли?

— Нищо не разбираш. — Той посочи с пръст. — Дай ми бележката, която намерих в джоба на Дом. Едно ръкописно листче, в портфейла ми е.

Ако си спомняше добре, на него имаше френски адрес. Може би съвпадение?

Даяна отиде до шкафа, намери портфейла и го отвори.

— Тогава не ми даде да го видя. Това ли е… — Тя се вторачи в листчето хартия.

— Какво има?

Тя с усилие си поемаше въздух.

— Даяна?

Тя му подаде листчето с името и адреса на Сутан и разкривеното „Спасена?“ на Дом, написано отдолу.

— Докато ти оглеждаше тялото на Де Кордия в канавката, детективът Блокър ми показа неговия бележник. Това е същият почерк!

Сийв гледаше хартийката, която като че ли започваше да изгаря пръстите му.

— Защо си толкова сигурна?

Даяна извади нещо от бележника си.

— Блокър ми даде една визитна картичка, която бе изровил от портфейла на Де Кордия. След това в бъркотията не си я поиска обратно, а аз забравих да му я върна. Запазих я, защото на гърба й беше отбелязано нещо, което ме заинтригува. Ето, погледни. — Тя постави двете листчета едно до друго. — Виждаш ли обратния наклон на буквите? Де Кордия е бил левак. Този почерк изпълваше целия му бележник. Няма никакво съмнение, бележката, която си намерил у брат ся, е била написана от него.

„Тя е права, помисли си Сийв. А това означава, че Де Кордия е имал някакъв контакт с Дом. Ето къде е връзката!“

— Проучи ли надписа върху визитната картичка?

Даяна кимна.

— Виж тук, Де Кордия е написал „Източноазиатско благотворително общество“ и един телефонен номер.

— Е, и? Познато ли ти е?

— Точно там е работата, шефе, че никога не съм чувала за него. В Чайнатаун има двайсет и седем благотворителни общества и аз ги знам всичките.

— Искаш да кажеш, че Източноазиатското благотворително общество изобщо не съществува?

— В известен смисъл. Името е фалшиво, но не и номерът. Той е на телефона в офиса на Дойърс стрийт, където те отведе Питър Лунг Чън.

Листата падаха, медночервени и златисти, въртяха се и танцуваха в мъгливата слънчева светлина. През оголените клони се носеше сняг. Аликс лежеше в унес, в онова смътно състояние между съня и наркотичната дрямка, когато всичко се откроява с изключителна яснота и изглежда обгърнато в смисъл.