Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

Мън се взря в лицето му. То бе пребледняло под естествения си цвят на мед.

— Какво те тревожи толкова?

— Ти. — Само потайният характер на срещата им възпираше Могок да крещи от яд. — Край на сделката ни. Ти обеща „Гората от мечове“. С нея бих се решил на всичко.

— Идеята да се използва „Гората от мечове“, за да се подчинят адмирал Джъмбо, генерал Киу и другите опиумни вождове, принадлежеше изцяло на Тери — каза Мън. — Той искаше да установи мир по тези места, да сложи край на непрестанните схватки между секторите заради територии, работна ръка и маршрути за преминаване на стоката. Негова идея беше да те наемем, за да имаш грижата за нашия опиум и да ни държиш в течение на всичко, което става тук. Похарчихме много пари за теб, Могок.

— Тери Хей е мъртъв. Всичко това вече е приключено. Повече няма да изнасям за вас информация. Защо да го правя? Ти не донесе „Гората от мечове“. Не изпълни своята част от сделката.

— Искам да получа изцяло своите сто килограма опиум — настоя Мън. — Не ме интересува какво е било времето през пролетта. Удръжте онова, което не достига, от партидата на някой друг.

— Съжалявам — сви рамене Могок. — Боя се, че вече нищо не мога да направя за теб.

— Ако ти не искаш — каза с престорено безразличие Мън, — ще намеря друг, който ще поиска.

Могок се подсмихна.

— Съмнявам се. Това е едно затворено общество.

— Това също така е едно подкупно общество. Говори се, че в Шан верността на човек се измерва с месечното му възнаграждение.

Могок избягна погледа му.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Искам да кажа — отвърна Мън бавно, — че ако не съм донесъл „Гората от мечове“, това още не означава, че тя не е у мен.

— С какво можеш да докажеш, че наистина е у теб?

— С нищо. Трябва да ми повярваш.

— Не вярвам на никого — рече Могок. — Няма да тръгна срещу генерал Киу без „Гората от мечове“. Ами ако той наистина е безсмъртният Махагири, както казват хората? Ще ме одере жив и това ще е само началото.

— Знаеш ли, че през войната генерал Киу командваше северновиетнамски батальон? — Мън видя как очите на Могок се разширяват от удивление. — Да, така е. От ноември 1969-а до май 1974-а. После му дойде до гуша, метна се на един кораб, дезертира — и ето го тук. — Мън се изплю в знак на отвращение. — Бил съм се срещу него във Виетнам. Виждал съм го да убива много хора. Когато един човек убива, можеш да разбереш всичко за него. Казвам ти, че той не е Махагири.

Могок се взираше в лицето му, като че ли то бе дъно на чаена чаша с останали по него листенца, по които би могъл да гадае. Трябваше да мине доста време, преди да се реши.

— Адмирал Джъмбо те е излъгал. Някой заграбва дяла ти.

Мън усети как стомахът му се свива от тревога. „Това е бедствие с библейски размери, помисли си той. Тери е мъртъв, а половината от месечната ни доставка на опиум изчезва яко дим право в ръцете на неизвестен противник.“ Каква бе гаранцията, че при следващото му идване адмирал Джъмбо нямаше да каже, че номер четири се е свършил съвсем. — „Много съжалявам, но тези фермери от Шан, има ли по-лениви от тях!“ Тук се опитаха здравата да го изработят.

— За кого отиват нашите доставки?

— За някакъв мъж — това е всичко, което знам. Не бях тук, когато е идвал да преговаря с адмирал Джъмбо — отговори Могок. — Придружавах сто килограма номер четири надолу по платото.

— Това не е ли необичайно? Обикновено някой от подчинените ти превежда въоръжените конвои през планината.

Могок кимна.

— Очевидно адмирал Джъмбо не е искал да съм наблизо, когато се среща с посетителя си.

— И, разбира се, когато си се върнал, не си го попитал за сделката, която са сключили с моя съперник.

— Напротив, попитах го — каза Могок. — Но без особен успех.

— И никой от хората тук не е видял що за човек влиза в лагера?

— Първо, той не е идвал в лагера. Адмиралът се е срещнал с него на едно сечище в джунглата на около километър от тук. Взел е шест души със себе си. Естествено, че са го видели, но какво от това? Можаха да ми кажат само, че е бял и едър на ръст. Красив като американски кино артист.

— Американец ли е бил?

— Възможно е. Но от друга страна е подарил на адмирал Джъмбо украшение от изключително рядък къс нефрит. Не мисля, че това е подарък на американец.

— Освен ако не е бил от ЦРУ — каза замислено Мън. — Напоследък при тях работят хора, добре запознати с местните традиции и обичаи.

— Този подарък е свързан по-скоро с личните вкусове на адмирала — отбеляза Могок. — Може би този човек познава добре самия него.