Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Вътрешно тя бе заложила на втория вариант. Брукс нямаше вид на човек, който би могъл сам да вземе решение да се разправи с нея. Щеше да се нуждае от подкрепа — както физическа, така и морална.

Очевидно, преценката й щеше да се окаже правилна.

Тя го видя да излиза от асансьора във фоайето. Той се спря да поговори с някаква млада жена, кимна, усмихна се. Мина през външния портал и слезе по гранитните стъпала. Изглежда бе поръчал кола по телефона, тъй като малко по-надолу по улицата до бордюра чакаше сив линкълн. Брукс махна на мъжа зад волана.

Даяна се наведе напред и потупа шофьора до рамото.

— Тръгваме — рече тя и той включи на скорост, без да откъсва поглед от историята за Майк Тайсън.

„Започва се“, мина й през ума.

Но преди таксито да успее да се отлепи от тротоара, се разнесе миризма на изгоряла гума. Даяна с ужас видя как линкълнът се сниши и с невероятно ускорение прескочи бордюра.

Блестящата му хромирана решетка блъсна Брукс и го отхвърли високо във въздуха. Гротескно извиващото се тяло се стовари с главата надолу върху един пожарен кран, докато голямата кола, поклащайки се върху ресорите си, се устреми напред по улицата.

Даяна изскочи от таксито и тичешком си проправя път през събиращата се тълпа.

— Отдръпнете се! Полиция! — викаше тя, размахвайки значката си. Когато стигна до най-вътрешния кръг от зяпачи, спря, приковала очи в безформените, кървави останки на Ранди Брукс. Видя един мъж, затиснал устата си с носна кърпа. Това не му пречеше да гледа онова, в което се бе превърнал гръдният кош на Брукс.

Даяна бързо претърси джобовете на мъртвия, но не откри нищо, което да представлява интерес. „Едно тефтерче с адреси би било чудесно“, помисли си тя, като се изправяше. Но това щеше да е прекалено удобно, освен че би означавало крайна непредпазливост от страна на Брукс. Макар и да не притежаваше качества на водач, той в никакъв случай не беше глупав.

Тя разтика навалицата и се отдалечи. Вече се канеше да влезе в сградата на Агенцията, когато изведнъж размисли. Строго погледнато, тук беше критична зона. Не се знаеше на кого може да има доверие, кои телефони се подслушват. Даяна се обърна и отново се вмъкна в таксито.

Каза на шофьора да я закара до някой уличен телефон. Третият, пред който спряха, работеше. Като използва кредитната си карта, тя се обади на Сийв във Франция и му разказа всичко, което се беше случило. По едно време осъзна, че говори със затворени очи, а челото й е опряно в металната стена на кабината. Чувстваше леко виене на свят.

— Господи — каза той, когато тя свърши, — трябва да сме страшно близо до целта, щом са се решили да премахнат Брад и Ранди Брукс. Очевидно Брукс е бил тяхната връзка в Агенцията. Тия хора не се шегуват.

— Въпросът е кои са те — рече Даяна.

— Можеш да се обзаложиш, че в дъното на всичко е Арнълд Тот.

— Гледай да го пипнеш по-бързо, шефе. Иначе добрите от тая страна на Атлантика скоро ще се свършим съвсем.

— Ще го пипна — каза Сийв. — А сега се спасявай от цялата тая бъркотия. Вече направи повече, отколкото е по силите ти. Звучиш напълно съсипана.

— В участъка ще съм в безопасност.

— Не, няма. — Сийв си спомни за предупреждението на Дракона, че в участъка има внедрен осведомител. — Намери си някое неутрално място — хотел или нещо подобно — и стой там, докато всичко свърши. Те вече се докопаха до Брад. Бъди сигурна, че следващата в списъка на застрашените видове си ти.

Едва сега тя си даде сметка за това колко е уплашена.

— О, Сийв. Така искам да си тук.

— Право да ти кажа, и аз бих искал да съм там — каза той, като си помисли за думите на Сутан: „Как приема жена ти твоята безчувственост?“ Дали наистина беше безчувствен? Според него, просто си беше вършил работата. Реши да зададе този въпрос на Даяна, когато я види.

— Сийв, какво правим на двата срещуположни края на света? Би трябвало в този момент да сме заедно.

— Знам — отвърна той. — Скоро ще бъдем заедно, Даяна. А сега направи каквото ти казах.

Тя бе чувала и друг път този тон и знаеше, че е безполезно да спори с него.

— Добре — рече тя. — Сигурна съм, че всичко ще се оправи. Не се тревожи.

После таксито я откара до дома й и я изчака, докато се преоблече. Тя взе резервния си пистолет, зареди го и го затъкна отзад на кръста си.

В участъка първо мина да се обади на Клайн, който тъкмо се готвеше да си тръгва. След това направи две неща. Обади се в „Ар енд Ай“ 10 10 Телефонна компания в САЩ — Б.пр. и разтвори телефонния указател на Манхатън. Чарлз Карноу живееше на Осемдесет и втора улица в Ийст Сайд. Когато от „Ар енд Ай“ й позвъниха в отговор, тя запамети информацията. После се облече, слезе по стълбите и се разписа за полицейска кола без опознавателни знаци. Дори не си и помисли да вземе подкрепление. Сийв щеше или да я представи за медал, или да я разжалва в патрулен полицай. Разбира се, ако бъде жива дотогава.