Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Сийв обърна глава и старият белег потъна в сянка. Очите му се спряха върху Сутан.

— Генерал Киу беше прав — каза меко той. — Аз не знаех нищо. В своята самонадеяност си въобразявах, че мога да различа бяло от черно, че знам кое е най-добро за хората от Шан. Но генерал Киу ми доказа, че черното е бяло, а бялото — черно, и аз никога не забравих този урок.

Сутан го докосна по рамото.

— Съжалявам — рече тя — за всички неприятни неща, които ти казах.

— Няма значение. — Той я погледна в очите. — Готова ли си да тръгваме?

Тя кимна с глава.

— Хайде тогава. — Сийв отиде до вратата и натисна дръжката. Изведнъж вълна от прилошаване накара пода да се раздвижи. После той се надигна и го удари в слепоочието.

Мило тичаше по авеню „Франклин Рузвелт“ след Морфея и своя непознат спасител. Постепенно всичко започваше да си идва на мястото: страхът на Логрази от Магьосника, прикритата му молба за помощ, последната им среща в парка. Излизаше, че всичко е било само клопка, част от плана на Магьосника.

Докато Мило е празнувал мнимото си освобождение от американците, те са си играли с него като тигър с мишка. Как трябва да се е наслаждавал Магьосника на последните няколко дни.

— Внимавайте! — извика непознатият, когато едно черно БМВ се понесе с пълна газ към тях откъм авеню „Ню Йорк“. — Тази кола ви преследва още от „Ангкор Ват“!

Като последва примера му, Мило притича през тротоара и се вмъкна в един тъмен вход на самия ъгъл. Спирачките на БМВ-то изскърцаха пронизително и от задната му седалка изскочиха двама виетнамци.

Мило притисна Морфея до себе си. В следния миг усети подръпване за ръкава и двамата отново побягнаха след мъжа, зад ъгъла, по улица „Франсоа 1“.

— Кой сте вие? — попита още веднъж Мило. — Как се казвате?

— Не ме ли помните? — Смътно познатото лице ту се появяваше, ту изчезваше отново, докато се носеха през островчетата от светлина на уличните лампи. — Аз съм Кристофър Хей.

— Господи! — Мило залитна и се опря в стената на една сграда. Миналото, така дълго укривано от целия свят, внезапно се връщаше с неудържима сила. Крис протегна ръка и го дръпна напред.

— По-живо! — викна той и на двамата. Ехото от стъпките им ги следваше забързано. Морфея предвидливо бе свалила високите си обувки и тичаше боса, все още разтреперана от спомена за куршума, бръмнал като пчела край ухото й.

— Това е невъзможно! — Сърцето блъскаше бясно в гърдите на Мило. Кристофър Хей бе споменал, че го преследват още от „Ангкор Ват“. Беше предаден от всички страни. — Защо сте тук?

— Дойдох да прибера в Щатите тялото на брат си Тери. Останах, за да разбера кой го е убил и защо.

— Но къде отиваме сега?

— На единственото сигурно място, което знам. Водя ви да видите дъщеря си.

— Може ли компютърът да лъже?

— Не. Той е само една машина, а машините не са способни на лъжа.

— Но в него може да се вкара невярна или подвеждаща информация.

— Не и в този компютър. Това е ЦРУ.

— Нека да видим.

— Добре — каза Чарли Карноу. — От тук имам директен достъп до цялата информация в централния компютър. — Той потупа с длан клавиатурата на своя терминал. — Естествено, никой не знае за това и бих предпочел така да си остане и за в бъдеще.

— Можете да разчитате на мен — рече Даяна.

Намираха се в библиотеката на Карноу и пиеха бренди. Новината за смъртта на Брад го бе потресла.

— Брад беше страхотен човек — каза той, докато пълнеше чашите. Карноу бе дребен мъж със сиво лице, пожълтели пръсти и мустаци на закоравял пушач. — Да знаехте само какво стори за сина ми! Сега, когато вече го няма, не знам какво ще стане с Джеф. Брад имаше влияние над момчето.

Той поглади оредяващата си коса.

— Откак почина жена ми, семейството ми просто се разпадна. Изглежда, така и не се бях научил да се грижа за целостта му. Оставях това на нея. — Карноу се отпусна тежко на стола пред компютъра. — Винаги поставях Управлението първо и над всичко. И през ум не ми минаваше, че в това има нещо нередно, докато тя… — Той отпи малко бренди от чашата си и веднага го глътна. — Но защо ли ви занимавам с отминали работи? — Той я погледна. — Бих сторил всичко за Брад.

Даяна кимна.

— Тогава разберете къде се крие Маркъс Гейбъл.

— Какво имате предвид?

— Той е от ЦРУ, но не е от ЦРУ. Действа за някого, но не за ЦРУ. Защитава го някаква организация фантом, която не е ЦРУ. От Външното министерство се застъпват за него, но не под влияние на ЦРУ.

Чарли Карноу вече се бе привел над клавиатурата и пръстите му набираха дълги серии от кодове.