Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

До тук всичко се връзваше, но все пак нещо продължаваше да го тревожи. Какво? Някакъв елемент, който не се вписваше в общата картина. Той си помисли за Аликс в болницата. Каква ли операция…?

Аликс. Разбира се! Трангх се бе опитал да убие и самия него! Аликс се бе изпречила на пътя му и Крис едва я бе спасил от смъртта. „Но защо точно мен, запита се той. Аз нито съм бил в СЛАМ, нито участвам в наркобизнеса. Именно аз съм хлабавото звено в теорията на Сийв.“ Което означава, че или той греши, или Трангх работи за някой друг — някой с по-различни и неизвестни засега намерения.

Те се насочиха на север по булевард „Расне“ и после наляво към реката по булевард „Сен Жермен“. Преминаха по „Понт дьо ла Конкорд“ и се озоваха на левия бряг.

Градът сияеше, облян в светлини. Айфеловата кула проблясваше сред мъглата от изпарения, натрупали се през дългия, натоварен ден. Тя висеше над реката подобно на медальон, окачен на шията на най-прекрасната жена в света.

Продължиха по авеню „Ню Йорк“. Черното БМВ не се виждаше никъде. След първата пресечка реното на Мило спря пред сграда с богато украсена каменна фасада. Азиатката и той излязоха от колата.

Докато слизаше от колелото, Крис я видя да хваща Мило за ръката. Намираше се точно на отсрещната страна на улицата, в гъстата сянка на няколко стари кестена. Фаровете на минаващите коли осветяваха лицето на азиатката. Тя каза нещо на Мило, после двамата се целунаха. Мило се обърна и тръгна пеш в посоката, от която бяха дошли.

Внезапно лицето на жената се озари от ярка светлина. Черното БМВ се бе появило отново. Уловена между жълтите лъчи на фаровете му, тя стоеше като изненадана на пътя сърна. Мило стреснато се обърна назад към нея. Крис започна да тича.

Видя тъмното странично стъкло на БМВ-то да се плъзга надолу. Отвътре проблясва дулото на пистолет. Без да мисли, той се хвърли напред. Рамото му блъсна жената отдясно в самия момент на изстрела. Силният гръм отекна в ушите му.

Двамата се строполиха на тротоара. Същевременно втори изстрел пръсна късчета от каменната фасада в лицето на Мило.

Крис скочи и дръпна след себе си жената. Тя беше невредима.

— Бързо! — извика той и на двамата.

Мило го последва тичешком, но при това не сваляше очи от лицето му.

— Кой сте вие?

— Някой, когото мразите — отвърна Крис, докато свиваше зад ъгъла. Стараеше се да се придържа към най-дълбоката сянка. — Някой, който току-що ви спаси живота.

Даяна седеше в таксито и чакаше. Броячът работеше, а шофьорът бе забил нос в един брой на „Ню Йорк Поуст“. Майк Тайсън се биеше с някого за абсолютното не знам си какво на света.

Разтреперана, Даяна се бе свила в ъгъла на седалката и се взираше неспокойно във входа на Агенцията за борба с наркотици. Очакваше да се появи Ранди Брукс.

Той й бе казал, че по време на злополуката се е намирал на петнайсетия етаж. „Тичах по целия път до тук.“ Но тя го бе видяла да отвежда Брад до вратата на обречения асансьор. Сигурно си бе измислил някакво оправдание, за да не влезе с него в кабината. Във всички случаи, беше я излъгал. Радиостанцията му беше изцапана с нещо като мастило или сажди. Сега тя подозираше, че вероятно е било машинно масло. Масло от въжетата на асансьора.

В ушите й звучаха думите на Брад: „След това, което се случи в собствения ми зимник, нямам желание да продължавам разследването с хора от моя екип. Ако това убийство не е дело на вътрешен човек, то тогава аз съм китаец като теб. Както виждаш, и моята не е лесна.“

Сега Даяна смяташе, че е открила този вътрешен човек. Ранди Брукс. Но за кого работеше той? За ЦРУ, Външното министерство или и за двете? Тя нямаше представа, но бе намислила план — опасен план, чрез който да разбере. Седнала на бюрото на Брад, тя бе изчакала Брукс да мине достатъчно близо, за да я чуе, и бе изрекла в телефонната слушалка: „Но защо казва, че е бил на петнайсетия етаж, след като аз го видях на двайсетия, когато Брад се качваше в асансьора?“

Естествено, на другия край на линията нямаше нищо, освен сигнала „свободно“, но Брукс не знаеше това. Даяна импровизираше, търсейки начин да пробие защитата му. Сийв може би нямаше да одобри действията й, но ситуацията от минута на минута ставаше все по-отчайваща. От начина, по който умря Брад, беше ясно, че са стигнали съвсем близо до истината. Нямаше за кога да се спазват инструкции: моментът налагаше да се рискува.

Тя бе предвидила, че Брукс ще реагира по един от двата начина: или ще я атакува направо, или първо ще се срещне със свръзката си, за да получи извънредни инструкции.