Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Това като че ли беше основният въпрос. Каквото и да бе сторила войната с Трангх, то бе докоснало душата на Крис и именно него бе съзрял в очите на виетнамеца. То бе станало причина да предприеме това явно безплодно лутане из Порт дьо Шоази, подтикван от нещо повече от обикновено любопитство. Въпреки възраженията му пред Сийв, нещо неудържимо го привличаше да се приближи до пламъка, горящ така заплашително в очите на Трангх. Защото подозираше, че в неговата същност ще открие самия себе си.

Когато стигна пред „Ангкор Ват“, вече се бе смрачило и той почувства силен глад. Фасадата на ресторанта бе покрита с тъмночервена пластмаса, а под името му имаше надпис „АЗИАТСКИ СПЕЦИАЛИТЕТИ“.

Вътре беше задушно и задимено. Той прекоси помещението и се насочи към една маса в дъното. Седна с гръб към стената, така че да вижда ясно всички посетители.

Именно тогава забеляза мосю Воже. Бащата на Сутан. Със сигурност беше остарял. Косата му бе по-дълга отпреди, макар и не непременно по-бяла. Но лицето, това лице, което така приличаше на Шарл де Гол, не можеше да се сбърка. Той влезе заедно с изумително красива азиатска жена и двамата седнаха един срещу друг на маса в средата на ресторанта.

За момент съзнанието на Крис се парализира. Когато се съвзе достатъчно, отпи глътка чай, изгаряйки езика и гърлото си. Пристъпът на параноя едва не го накара да се задави. Може би Воже го бе видял да обикаля из търговските улици и го бе проследил до тук. Нали Сутан казваше, че баща й никога не забравя каквото и да било? А някога той бе искал да убие Крис.

Воже и азиатката се усмихваха един на друг и Крис забеляза, че под масата краката им се преплитат. Малко след това съзря отражението си в огледалото, което минаваше по протежение на стената, и се отпусна. По онова време той беше още хлапак. Воже едва ли би могъл да го познае сега, дори и да го видеше.

И все пак беше смущаващо да се сблъска така с него, като с изскочило от килера привидение.

Той явно беше стар клиент тук, тъй като лично управителят на заведението — дребен, спретнат виетнамец, занесе на неговата маса менютата и чая.

Миг по-късно Крис седеше като ударен от гръм. Мозъкът му пламтеше, а дишането му се удаваше с труд.

Поздравявайки бащата на Сутан, управителят бе изрекъл:

— Добър вечер. Как сте днес, мосю Мило?

Когато Брад Уолф отиде да даде телефонния номер за проверка, Даяна се обади в службата си. Както и предполагаше, там я очакваше съобщение от Сийв. Тя избра номера, който й бе оставил, и известно време разговаря с него. В Париж беше вече късно. Гласът му звучеше така, сякаш бе умрял и не се бе намерил никой да му го каже. Тя доста гневно му обърна внимание върху това.

Уолф се върна и като видя, че е заета, се залови с книжата, които се бяха натрупали върху бюрото му.

Когато Даяна приключи, той хвърли химикалката си и рече:

— Има ли нещо, което да не си ми казала за този Маркъс Гейбъл?

Даяна го изгледа озадачено.

— Не те разбирам.

— Добре тогава, защо си се захванала толкова ожесточено с него?

— Сийв иска това от мен — сви рамене тя.

Той седна на ръба на бюрото и плесна една папка върху коляното си.

— Само това ли ще ми кажеш?

— Питаш дали Сийв не го подозира в организирането на контрабанден канал от Златния триъгълник до Ню Йорк? Дали случайно не го смятаме за истинския кръстник на Чайнатаун? Интересно, наистина. — В тона й се долавяше безцеремонна нотка, следствие може би на преживяното изпитание, но по-вероятно на гнева и безсилието от това, че вместо да е до нея, Сийв й изпращаше загадъчни заповеди от шест хиляди мили.

Брад Уолф кимна, като че беше прочел мислите й.

— Причината да те попитам за това — каза той — е, че Маркъс Гейбъл не съществува.

— Какво?!

— Нека се поясня. — Брад Уолф стана от бюрото си и седна на един стол до нея. — Маркъс Гейбъл продължава да живее в реалния свят, но що се отнася до ЦРУ, той не съществува.

— Прикриват го.

Уолф поклати глава.

— Грешиш. От 1968-ма до 1972-ра той действително е работил за тях. Но после си е взел шапката и е напуснал.

— И с какво се е захванал?

Уолф вдигна рамене.

— Вероятно с това, с което се занимава и до днес — с внос и износ.

— Искаш да кажеш, с контрабанда на наркотици?

— Даяна, не разполагаме с преки доказателства, че Гейбъл е замесен в аферата около „Моник“. Не можем да обвиним някого единствено въз основа на предположения. Никой досега не е успял да го свърже по безспорен начин с Моник или Рийд Паркс.