Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

— Кабината е паднала чак долу в мазето.

— Как така? Ами аварийната спирачка?

— Право да ви кажа, не знам.

— Не — отсече тя. — Тук трябва да има някаква грешка.

Затичаха се рамо до рамо. Покрай нея профучаваха хора, всички викаха, някъде звучеше алармен сигнал.

Докато се спускаха надолу, сърцето на Даяна постепенно се изпълваше с ужас. Никой не поглеждаше към нея. В асансьора вонеше на пот. Ранди Брукс говореше в радиостанцията си. Тя се помъчи да чуе отговорите на многократно повтаряните му въпроси, но статичните разряди заглушаваха звука. Потресена и вцепенена, тя се молеше за Брад и се надяваше, че е още жив.

Долу шахтата бе озарена от бледата синя светлина на ацетиленовите горелки. Всички се потяха от теснотия и жега. Работата по изваждането на тялото от смачканата кабина вече беше започнала, но явно нямаше значение колко време ще отнеме. Поне не за Уолф.

Независимо от това, Даяна искаше да погледне. Без да обръща внимание на опитите да я спрат, тя скочи на дъното на шахтата и надзърна над раменете на мъжете във вътрешността на асансьора. Преди години, малко след завършването на академията, бе видяла катастрофа, при която един ТИР, хлъзгайки се по мокрия път, се бе врязал в лека кола с осемдесет и пет мили в час. Купето на колата беше също така жестоко смазано: металът бе срязал пътниците на две.

— Боже мой! — Тя се извърна и се препъна в една кислородна бутилка. Ранди Брукс я подхвана миг преди да падне по лице върху изцапания с масло и кръв цимент. Някой, виждайки я, че плаче, й помогна да излезе навън от светлината и жегата.

Едва по-късно, след като даде показанията си както пред вътрешната служба за охрана на Агенцията, така и пред следствената група на Нюйоркската полиция, тя се върна в кабинета на Брад Уолф и потърси адреса на абоната, чийто номер бе прочела върху портативния телефон на Рийд Паркс.

Адресът го нямаше.

В девет и половина Мило плати сметката. Четвърт час по-късно той и азиатката станаха да си ходят. И тогава Крис видя, че ги следят. Слаб виетнамец с лице на плъх, облечен в джинси и карирана риза, взе якето си с избродиран надпис „Л. А. ДОДЖЪРС“ и излезе след тях.

Заинтригуван, Крис ги последва навън. Но когато Мило и жената се качиха в реното си, а преследвачът им — в чакащото го черно БМВ, той се оказа в затруднение.

Изтича на булевард „Масена“, но не можа да види никакво такси. За момент му мина през ума налудничавата мисъл да спре някоя минаваща кола, както бе виждал в безброй филми, но бързо се върна към реалността. Подобна идея нямаше голям шанс за успех. А и времето беше малко. Двете коли вече изчезваха сред уличното движение.

И Крис направи единственото, което му оставаше: открадна велосипед.

На някоя магистрала или в малките часове на нощта самата скорост на автомобилите би направила усилията му безсмислени. Но сега натовареният трафик ги забавяше, а и все пак, тъй като тук нямаше стръмнини за преодоляване, Крис можеше дълго да поддържа скорост от трийсет и пет мили в час и дори повече.

Приятно му беше да усеща отново велосипеда под себе си, да напряга нозете, коленете, издръжливостта си. Беше като в доброто старо време. Познатата възбуда започна да го изпълва, да изтласква адреналин в жилите му. От време на време усещаше щракане в коляното, но не обръщаше внимание на болката. Беше изпълнен с решимост да надделее над нея, да не й позволи да му попречи.

Имаше един неприятен момент, в който за малко не ги изгуби. При „Плас д’Итали“ двата автомобила потеглиха миг преди червения сигнал на светофара. Останалите коли бяха спрели, последните пешеходци освобождаваха напречното платно. Внезапно реното на Мило се стрелна напред и черното БМВ го последва като завързано с верига. Напълно неподготвен, Крис се оказа лице в лице със сменящия се светофар.

Двете коли се отдалечаваха напред по Авеню де Гоблен. Тогава, приведен над кормилото, той се впусна в спринт. Изреваха клаксони, изскърцаха спирачки. Трябваше рязко да извие вдясно, за да избегне сблъсъка с два автомобила. После кръстовището остана зад гърба му и той отново се понесе по дирите на Мило и неговия преследвач. Уличното движение ги бе забавило и Крис ги настигна тъкмо когато излизаха на булевард „Порт Роял“.

Докато въртеше педалите, той отново се сети за изказването на Сийв, че Трангх убива останалите членове на групата СЛАМ заради някакъв „смахнат план за отмъщение“. Това твърдение му се стори неубедително още когато го чу и оттогава мисълта за него не спираше да го гложди. Защо? Трангх бе обезглавил Тери и Доминик Гуарда. Тери беше участвал в контрабандния канал, а Доминик бе чул изповедта на Де Кордия. Но Трангх бе обезглавил и самия Де Кордия, явно заради намерението му да разкаже на властите онова, което е знаел. Това означаваше, че Де Кордия е бил убит по нечия заповед. Следователно Трангх работеше за някой, разположен високо в йерархията на наркомрежата, може би дори за самия бос.