Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

— Само защото Моник бе убита, преди да успее да каже каквото и да било.

— Всичко това може и да е вярно — съгласи се Уолф, — но не ни помага с нищо.

— Щом Гейбъл не работи за ЦРУ, кой тогава го закриля? — Даяна въздъхна. Внезапно я обзе вълна на умора и тя затвори за миг очи. — Как научи тези неща за него?

Уолф се подсмихна.

— Не е трудно, когато човек е предвидлив. Преди няколко години разкрихме доста голяма контрабандна мрежа. Бяха твърде изобретателни — тъпчеха трупове с торбички кокаин и го внасяха в страната през Мексико. Случи се така, че познавах един от тях — беше син на служител в Агенцията. Идеята с труповете се оказа негова — хрумнала му веднъж, когато бил здравата дрогиран. Както и да е, измъкнах го, преди да му сложат белезниците, след което имахме дълъг разговор с него и баща му. Резултатът беше, че момчето се включи в доброволна програма за борба с наркоманията. Продължавам да го наглеждам и досега, защото не иска да слуша баща си. А в замяна на това старият откликва на някои мои, тъй да се каже, молби.

— Бащата агент на ЦРУ ли е?

— Не, тия хубавци не знаят дори на коя страна им е завит пъпът. Чарли Карноу е компютърен оператор от най-висока класа и е по-вътре в нещата от самите министри.

Даяна се засмя.

— Значи не е важно кой си, а колко знаеш.

— Точно така. Не големите шефове, а работните пчелички са тези, които трупат информацията и имат пряк достъп до нея.

Даяна прокара ръка през гъстата си коса.

— Е, остава ни поне номерът, който взехме от Рийд Паркс.

Уолф кимна.

— Да се надяваме, че той ще ни наведе на някаква следа, защото в противен случай сме изправени пред стена, която няма да можем, да пробием само с добри намерения.

— Струва ми се, че разполагаме и с нещо повече от това — каза Даяна. — На наша страна е законът. Винари са ме учили, че законът е всичко — светлината, истината, пътят.

— Е, сега вече познаваш реалната истина — въздъхна Уолф.

— Не! — тръсна глава тя. — Няма да приема, че като служители на закона сме безпомощни. Точно това искаш да ми кажеш, наш?

— Не искам да ти кажа нищо. Ситуацията е тази, която диктува…

В този миг телефонът иззвъня и Уолф сграбчи слушалката.

— Ало? Един момент. — Той взе химикалката си. — Да, кажете. — Уолф записа набързо нещо и затвори телефона. След това, погледна Даяна. — Току-що ми дадоха адреса, на който е позвънил Паркс. Мисля, че е най-добре да тръгнем веднага.

— Трябва първо да се отбия до тоалетната.

— Давай. Предпоследната врата вдясно, в дъното на коридора. Аз ще те чакам тук.

По пътя Даяна се размина с Ранди Брукс, помощника на Уолф. Плувнал в пот, той бързаше към кабинета на шефа си и не я забеляза. Тя се обърна, любопитна да види какво става.

— По дяволите, Брад, долу в ареста пак има произшествие — каза Брукс. — Мисля, че трябва да…

— Идвам веднага! — рече Уолф, като скочи от мястото си и го последва по коридора към асансьорите.

— Брад! — извика Даяна, но той вече бе влязъл в чакащата кабина. Когато се върна в кабинета му, тя седна зад бюрото и отново се обади в участъка, за да провери дали не я очакват още съобщения.

Тъкмо прослушваше първото, когато видя Ранди Брукс да тича обратно по коридора. Той едва си поемаше въздух, а лицето му беше бяло като тебешир.

— Случило ли се е нещо? — попита тя, но той вече беше отминал. Видя го да дава знаци на други хора по етажа и в същия момент забеляза суматохата край вратите на асансьорите. Затвори бързо телефона и го настигна.

— Какво има? — попита тя. Представи си пистолетни изстрели, Брад, прострян на пода в стаята за задържани. — Какво се е случило?

Брукс извърна глава към нея и тя видя широко отворените му очи. Гърдите му се повдигаха неудържимо.

— Не сега, мис Минг — рече той. — Опитваме се да определим…

— Какво?

— Ситуация от неизвестно естество.

— Господи, не можеш ли да говориш като човек! Случило ли се е нещо с Брад?

Той кимна, сякаш, след като тя сама бе засегнала въпроса, вече можеше да й каже.

— Бях на петнайсетия етаж, когато чух. Тичах по целия път до тук. Станала е ужасна злополука.

— Каква злополука?

Лицето на Брукс беше сгърчено: в ръката си държеше портативна радиостанция, която пращеше като кабел под напрежение. Там, където я бе хванал, по нея имаше черни следи като от мастило или сажди.

— Въжетата на асансьора, в който е бил, са се скъсали.

— Какво говориш? — Тя усети как стомахът й болезнено се сви. — Та ние сме на двайсетия етаж.