Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

Баща ми разбра за това и направи ужасен скандал. Докато тя не му каза за необичайните сексуални навици на министъра. Това го накара да се замисли. Беше открил способността й да прониква в хорските тайни.

— Насърчавал я е в изневерите й? — възкликна Крис. — Що за мъж е бил?

— Казвала съм ти, че баща ми беше изключително опасен човек. Той беше радикал както по дух, така и по поведение. Мисля, че именно поради това бракът им беше обречен на провал. Майка ми просто не беше фанатик като него. Каквото и да правеше, тя го правеше единствено заради себе си. Всичко в нейната изневяра й доставяше удоволствие — сексът, властта над другите, която добиваше чрез него, зле прикритата ревност на баща ми, дори и фактът, че в известен смисъл продължаваше да работи за онова, което и двамата погрешно смятаха за освобождението на Камбоджа.

За нея радикалната политика на баща ми беше удобен звяр, върху който яздеше за своя собствена наслада. Мисля, че осъзнаването на това е означавало за него край на техния брак.

За момент очите й се затвориха и Крис си представи как тя отблъсква болезнения образ.

— Виж, аз съм сигурна, че по свой собствен начин родителите ми се обичаха. Но праволинейността на баща ми съсипа отношенията им. Дълбоко заложените му убеждения го правеха безкомпромисен. Един наемник, каквато беше майка ми, може да се купува и насочва по желание. Но не и баща ми. Той беше различен. Той беше необикновен.

— Обичаше ли го, или го мразеше? — попита Крис, повтаряйки въпроса, който тя веднъж му бе задала за Тери.

— Дълго време — отвърна тя с отнесен глас, — баща ми определяше целия ми свят. „Това е животът“, казваше той и аз го гледах през неговите очи. Какво друго можех да сторя? Майка ми ме е родила, но не и отгледала. Отраснах с бавачки, които се грижеха за мен, докато тя излизаше с баща ми. Вечер той беше този, който ги отпращаше, за да постои при мен, особено когато бях болна. Тогава, докато ми даваше вода, за да охлади треската ми, ми разказваше приказки за светци и грешници, за Христос и дявола.

Пак той ме и наказваше. С майка ми беше съвсем различно. Мина дълго време, преди да разбера, че още от самото начало тя е съзирала в мен заплаха. Аз бях по-млада, по-екзотична, ако не по-красива от нея. На първо време правеше всичко по силите си да не забелязва присъствието ми. Когато това вече не бе възможно, започна да се отнася към мен с презрение.

Тя погледна към него.

— Отговорих ли на въпроса ти?

— Зависи от гледната точка — отвърна Крис.

Тя се засмя.

— Твоята или моята?

— Аз нямам гледна точка. А ти имаш прекалено много.

Той покри гърдата й с длан.

— Крис.

— Мм. — Той усети отклика на тялото й.

Сутан сложи ръка върху неговата.

— Макар да сме в Париж, дали наистина сме по-близо до Трангх? Как въобще бихме могли да го намерим тук, за бога? От все сърце се надявам, че никога няма да успеем. О, Крис, толкова ме е страх!

— Tais-toi! 8 8 Мълчи! (фр.) — Б.пр. — смъмри я той, като покри устните й със своите. — В мъртвилото на нощта дори сериозните въпроси трябва да спят.

Тя го обгърна с ръце и извивайки гръб, притисна гърдите си в него. Допирът на острите й зърна погъделичка кожата му. Той захапа рамото й и тя издаде дълбок гърлен звук.

Крис разтвори бедрата й със своите, докато те обгърнаха хълбоците му, и я повдигна от леглото. Очите й се разтвориха широко от изненада и той видя отражението си в изпъкналите им повърхности. Тласна се нагоре и влезе в нея. Тя го сграбчи и потръпна.

— Крис, обичам те!

Бедрата й направиха кръгово движение и те се оказаха толкова близо, колкото могат да бъдат две човешки същества. В парижката нощ градът светеше като огромен полилей досами прозореца им и всеки от тях наблюдаваше променящото се изражение върху лицето на другия, сякаш творяха с четката на художник цвят, контур и перспектива с онова свещено вдъхновение, което извлича от дълбините на душата неповторимата топлина на спомена.

Обляната в светлини Сена тихо носеше водите си в нощта, поклащайки лениви лодки, изпълнени с влюбени, които се взираха един в друг със сияещи очи, докато плаваха покрай Айфеловата кула, Нотр Дам и Musee d’Orsay.

С достигането на върха Крис изпусна дълбок стон и Сутан с трептящи, притворени клепки се заизвива отгоре му, докато накрая, останала без дъх, прошепна в осеяния със светлини мрак една дума, топлината на спомена.

— Тери.

Дик Ендрю от ЦРУ така и не отговори на обаждането на Даяна, което определено беше странно. Тя му телефонира неколкократно и всеки път й казваха, че е на съвещание, извън сградата, или просто, че го няма, в зависимост от това кой вдигаше телефона.