Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

— Престрелка ли е имало?

— Не. — Изразът на лицето му беше болезнен. — Екипът я докара цяла и невредима.

Тя го гледаше втренчено, докато асимилираше смисъла на думите му.

— Искаш да кажеш, че е умряла в ареста на Агенцията?

— Да. — Уолф поклати глава. — Отначало изглеждаше като сърдечен пристъп, но току-що получих отчета на съдебната експертиза. Била е отровена. Някакво много сложно вещество. В лабораторията трябваше да го изследват няколко пъти, докато се уверят какво е.

— Отровена от кого, от някой от твоите хора? Но защо?

Той най-сетне вдигна очи към нея.

— Ти ми кажи. Нещо става. Не знам какво е, но е нещо лошо.

Даяна прокара пръсти през косата си.

— Моментът май не е подходящ да те моля за услуга.

— Давай — каза той. — Дължа ти страшно много. Казах ти, че информацията, която ни даде, е истинско съкровище, но не съм ти разказал подробностите. Помниш ли Източноазиатското благотворително дружество, което се помещаваше в сградата на Дойърс стрийт, където бе нападнат Сийв?

Даяна кимна.

— Е, това е акционерно дружество, основано от Ал де Кордия. Той беше адвокат с огромен практически опит в областта на международните финанси. Но особената му дарба, тъй да се каже, беше в познаването — и често пъти в заобикалянето — на международните закони за внос и износ. Той можеше да пренесе всяка стока от точка А до точка Я по-бързо, по-евтино и с по-малък брой информирани лица от всеки друг, на когото някога сме попадали.

Де Кордия е устроил Източноазиатското дружество по образец на холдингова компания. Тя отдава под наем всичко, тъй че няма установени режийни разноски и не притежава явно нищо, поради което няма каквито и да било активи. Разследването се придвижва извънредно бавно, но това се случва винаги, когато се приближиш до дълбоките лайна.

Той разтвори ръце.

— Тъй че искай, дете мое, и ще получиш.

Даяна обрисува в общи линии съпротивлението, което срещаше в разследването си относно миналото на Маркъс Гейбъл.

— Изглежда, че си размътила водата на ЦРУ — каза замислено той, когато тя свърши.

— Не ЦРУ — поправи го тя. — Външното министерство.

— А кой мислиш, че е задействал министерството? Мортън Сондърс е тяхната връзка с ЦРУ.

— Ами това, че Дик Ендрю не отговаряше на обажданията ми?

— Дик Ендрю е прост редник и нищо повече — каза Уолф. — Заповядали са му да стои настрана. Очевидно, този случай далеч надхвърля неговите пълномощия.

— А ти можеш ли да ми помогнеш? Трябва да ти кажа, че Гейбъл е сътрудник на ЦРУ, и то действащ, с главно Д.

Лицето на Уолф все още запазваше замисленото си изражение.

— Може би ще успеем да си помогнем един на друг. Още преди Моник да умре, имах вътрешното усещане, че яхтата не е нейна. Естествено, беше регистрирана на нейно име, а самата тя имаше капитанско свидетелство. И все пак нещо не ми изглеждаше наред.

— В цялата работа положително е замесен мъж. Приятел на Гейбъл. Смяташ, че документите й са били подправени ли?

Уолф поклати глава.

— Не мисля. По-скоро ми се струва, че са я използвали като прикритие. Но след това, което се случи с нея в собствения ми зимник, нямам желание да продължавам разследването с хора от моя екип. Ако това убийство не е дело на вътрешен човек, то тогава аз съм китаец като теб. Както виждаш, и моята не е лесна.

Той взе менюто и се зае да го изучава.

— Струва ми се, че тук приготвяха чудесни раци с тофу.

— Не си забравил — отвърна тя. — Да не говорим пък за задушен на пара костур или пържен октопод.

— Решено. — Уолф остави менюто. — Какво ще кажеш да звънна на Джо и да видя дали капитанът ти няма да те освободи за известно време? — Той я погледна. — Ела да работиш за мен по този случай и аз ще се погрижа със средствата на Агенцията по въпроса за Гейбъл. Става ли?

Даяна си помисли за оплетеното кълбо от събития — за Питър Лунг Чън, контрабандата на наркотици, тайнствения виетнамец, нападнал Сийв, за обезобразения труп на Де Кордия и главата на Доминик до живия плет край стената на ризницата, за обезглавяването, разминало се на косъм на Сийв и последвалия му интерес към доклада за нападението над Аликс Лейн и Кристофър Хей, донесен от Били Мейс.

„И моята не е лесна“, беше казал Уолф. Според нея той и наполовина не си представяше цялата сложност на проблема. Все още никой от тях не можеше да си я представи. Но тя чувстваше, че са на прав път.

— Поръчай ми едно Цинг Цао — каза Даяна, изпитвайки усещане за свобода и щастие за пръв път след сблъсъка си със Сийв в болницата, — и да започваме.